Доскоро Австралия беше най-големият доставчик на коксуващи се въглища в Китай, като ежегодно внасяше в Поднебесната империя около 100 милиона тона. През октомври миналата година обаче политическите отношения между двете държави се влошиха главно поради пандемията на коронавируса и в резултат Пекин реши да забрани доставките на австралийски въглища.
Едно свято място, разбира се, никога не остава празно и в свободната ниша навлиза Монголия, пише руското издание”Свободная пресса”. Големият руски бизнес иска да се възползва от настоящата ситуация и възнамерява да заеме мястото на доставчик №1 на въглища за Китай.
По-специално генералният директор на Ростех Сергей Чемезов заявил, че планира за две години да прехвърли около 70% от дела на Австралия в Русия. Според него до края на 2021 г. общият обем на доставките на руски въглища за Китай трябва да се увеличи до 15-18 милиона тона (срещу 5 милиона миналата година), а през 2022 г. тази цифри трябва да достигнат 20-24 милиона тона и от 2023 г. да не падат под 30 милиона тона.
Според Чемезов обаче ръстът на тези доставки е ограничен от капацитета на двете железници –Транссибирската и Байкалоамурската магистрали (БАМ). „Много зависи от пропускателната способност на руските железници“ - подчертава той в интервю за портала РБК.
Планът за модернизация на БAM вече съществува и е много скъп (първоначалната му оценка беше 720 милиарда рубли), но наскоро руският президент възложи финансирането на разширяването на железопътната инфраструктура от Фонда за национално благосъстояние (ФНБ). Според него от този източник руските железници могат да покрият около 25% от общите разходи по проекта.
Проблемът е, че все още не е ясно с чии ръце трябва да се изпълни проектът. Поради ограниченията от коронавируса Русия изпитва остър недостиг на мигранти от страните от Централна Азия, а подразделенията на железопътните войски на Въоръжените сили на РФ категорично не са достатъчни.
Руското правителство планира да намали разликата в ресурса от работна сила, като привлече затворници да работят на БAM и Transsib, а много експерти, както икономисти, така и социални активисти, смятат тази възможност за напълно приемлива.
- Смятам, че осъдените могат да участват в подобни дейности, ако те самите не възразят срещу това – твърди журналистът Максим Шевченко и очертава своята позиция по този въпрос. - В очите на много обикновени хора това изглежда като някакво специално мъчение или сложно изтезание, но всъщност, ако затворниците получават заплата, същата като свободните хора, това ще им даде възможност да се чувстват достатъчно удобно, за да останат в такова трудно място, като руски затвор.
Основното е, че по отношение на тези граждани се спазват редица условия. Първо, човек трябва да бъде охраняван, но не и унижаван. На второ място, той трябва да получи нормална заплата с всички необходими коефициенти на надбавки и не бива те да бъдат „орязвани” да речем от началника на лагера, който от своя страна не бива да третира затворници като роби. Трето, трябва да се сключват подходящи договори с хората. Четвърто, самият затворник трябва да изрази желание да работи, тъй като според всички съвременни стандарти той не може да бъде принуждаван да работи.
Но точно това е основната трудност - очевидно затворниците изобщо не са нетърпеливи да се заемат с кирката и лопатата за доброто на страната.
Те мотивират своето нежелание със следния аргумент: преминаването на принудителен труд от гледна точка на закона е смекчаване на наказанието, поради което е проблематично упражняването на правото на условно освобождаване, тъй като времето, необходимо за това, започва да се изчислява по този начин от момента, в който наказанието е заменено с по-леко, а не от първия ден на наказанието.
Освен това те имат и други причини за отказ. „Режимът в изправителните центрове (ИЦ) не е по-лесен и там има много по-голям психологически натиск върху осъдения, отколкото в затвора“ - казва един от затворниците пред медиите, добавяйки, че въпросът за броя на свижданията или посещението при лекар се решава от шефа ИЦ и той подписва съответните заявки не на всички и не винаги.
На този фон възниква въпрос: ако силно липсват мигранти, а затворниците масово отказват да участват в модернизацията на BAM и Транссиб, тогава от чии ръце всъщност ще бъде осъществен този проект?
Икономистът Леонид Хазанов в интервю за „Свободная пресса” казва: „ Ако не се получи с мигранти от Централна Азия и затворници, тогава виждам три варианта за развитие на събитията. Първо, мигранти да участват в работата, но от Китай. Това е напълно възможно, като се има предвид, че тази държава е нашият ключов външноикономически партньор. Второ, още увеличаване заплатите за руските работници. Трето: банално е, че у нас нищо не се строи.
Икономистът Хазанов признава, че малко вярва в увеличаването на заплатите за руските строители, познавайки добре руските специфики при организирането на строителните работи. Но сценариите с китайски наемници и действителната липса на развитие на магистрали в РФ, са съвсем така.
Според него, без разширяването на железниците по Transsib и БAM няма как австралийските въглища за Китай да бъдат заменени с руски въглища. Факт е, че производителността на тези магистрали вече е силно ограничена. Колко е достатъчен единственият Северомуйски тунел? От дълго време се говори за втори тунел. Ако това не бъде направено, тогава транспортирането на каквото и да било по БAM в по-впечатляващ мащаб от сега има риск от големи задръствания поради трудности с пропускателната способност в този участък.
На второ място, необходимо е да се развият Транс-Сибир и БAM не само за транспортиране на въглища, но и като цяло за развитие на контейнерния трафик между Китай и Европа. И нашата икономическа стагнация ще приключи рано или късно и тогава развитието на тези магистрали ще бъде от полза за Далечния изток.
Не се очаква ситуацията да стане критична през следващите 2-3 години, но в дългосрочен план проблемът ще излезе на дневен ред. Докато Европа и САЩ активно се стремят да преминат към зелена енергия, ситуацията в Азия е малко по-различна. Понастоящем Индия и Китай все още са големи потребители на руски въглища.
Тези две държави обаче също мислят за околната среда и особено забележимо, с почти скокове, Китай се движи в тази посока. Така че, ако производството на електроенергия, базирана на въглища, не е конкурентноспособно с алтернативните енергийни източници, това веднага ще се отрази негативно върху обема на поръчките за руските въглища и следователно на държавната хазна. А бюджетите на цели региони, по-специално на Кемеровска област, напълно зависят от търговията с въглища.
Превод: Ганчо Каменарски
