Историята на три момичета тийнейджърки, избягали от Великобритания в Сирия, за да се омъжат за бойци от Ислямска държава (ИД), вдигна много шум и привлече вниманието на британските политически кръгове и специалните служби, пише журналистът Фахми Хуейди от изданието Al Shorouq.
Всички те се заеха с детайлното изучаване на обстоятелствата на тяхното заминаване и причините, които са ги накарали да се откажат от лондонското си благополучие и да изберат рискования и опасен живот без бъдеще с бойците на ИД.
Тези момичета са на възраст от 15 до 17 години. Две от тях - Кадиза Султана и Шамима Бегум, са англичанки от азиатски произход. Третата - Амира Абаси - германка, родом от Иран. И трите са учили в едно училище – Bethnal Green, в Източен Лондон. В това училище ходят доста други момичета от мюсюлмански семейства. Британските специални служби започнаха да се интересуват от него, след като през декември миналата година една от ученичките избяга от страната и се вля в редиците на ИД.
Разследвайки този случай, полицията разпита няколко ученички, сред които са били и трите изчезнали наскоро момичета.
Нито полицията, нито администрацията са видели в думите или поведението им и намек за връзката им с екстремистите. На никого не му е хрумнало, че изчезналото момиче може да е станало пример за подражание.
Имайки предвид огромната численост на мюсюлманското общество във Великобритания (повече от 3 млн. души, повечето от които от Индия), властите на Великобритания следят внимателно за пропаганда от страна на ИД в интернет и се опитват да ограничат влиянието ѝ върху мюсюлманските младежи. Този контрол бе засилен след като стана ясно, че на териториите на ИД в Сирия и Ирак има над 500 млади британци (50 от тях са момичета).
На 24 февруари изданието Аsharq Al-Awsat публикува данни, според които на териториите, намиращи се под контрола на ИД, се намират около 550 жени от Запада. Арабските вестници, които излизат в Лондон, писаха, че правителството на Великобритания, съвместно с експерти и представители на силовите структури, е разработило специална програма за мерки срещу екстремизма. В Asharq Al-Awsat се казваше, че младежите и девойките, искащи да се доберат до „халифата“, обикновено първо се насочвали към Турция и от там пресичали турско-сирийската граница.
Вестник Al-Hayat анализира причините, които карат младите мюсюлмани да предприемат това опасно пътешествие.
Повечето момичета от западните страни, попълнили редиците на ИД, са вербувани чрез социалните мрежи. Там мюсюлманките са убеждавани, че във връзка със създаването на ислямска държава те са длъжни да направят хиджра (бел. ред. - религиозният поход, който всеки мюсюлманин прави до Мека. В Корана хиджра е напускането на Мека от Мохамед и преместването му в Медина. Това събитие поставя началото на ислямския календар), т.е. да се преселят. Това е древна традиция в исляма, която набира популярност след падането на ислямските държави в Андалусия. В същото време са издадени фетви, забраняващи на мюсюлманите да живеят в страни на „неверници“, защото по този начин те заплашват вярата.
В статия на Al Hayat от 26 февруари се казва, че след като пропагандистите от ИД успеят да убедят момичетата в това да заминат от "неверния" Запад, те им обещават, че ще могат да започнат нов живот в халифата, който един ден ще се превърне в идеалното мюсюлманско общество, а там ще се омъжат и ще създадат идеалното мюсюлманско семейство.
Дори британската преса, описвайки съдбата на присъединилите се към ИД момичета, започна да ги нарича „булките на джихада“. Сред всички блага, които им обещават ислямистите, се споменава и собствен дом с всички удобства. При това се допълва, че той ще е безплатен, като благодарност за „жертвата“, които момичетата правят, напускайки западната страна и отивайки в „държавата на мечтите“.
Проблемът на заминаването на мюсюлманските младежи в „халифата“ тревожи правоохранителните органи, обществени организации и академичните кръгове на Великобритания. Парадоксът е в това, че за разлика от британците, които се отнасят към проблема с цялата си сериозност, арабските медии продължават да го игнорират.
На 25 февруари вестник Al Ahram публикува статия със заглавие: „Три англичанки се омъжват за муджахидини.“ Когато четох този материал със закачливо название, не открих нито един признак за цялата сериозност на този проблем. Статията беше една лъжа, измислена още миналата година от сирийските специални служби, които имаха за цел да дискредитират опозицията, сражаваща се срещу режима на Башар Асад. Затова те прибягнаха до помощта на проправителствените медии, които разпространиха изфабрикувана и лъжлива информация.
Казвайки всичко това, аз в никакъв случай, не искам да оправдая момичетата, повярвали на обещанията на ИД, но смятам, че читателят трябва да знае истината за това, което се случва в действителност, подчертава Фахми Хуейди.
