Битпазарите в Кабул са пълни с вещи, които отчаяните афганистанци са продали на най-ниски цени, за да финансират бягството си от управлението на талибаните или просто за да си купуват храна, съобщи АФП.
Чинии, чаши и кухненски уреди са натрупани високо на импровизирани маси на базарите на открито, заедно с телевизори от 90-те години и стари шевни машини „Сингер“, докато навитите килими са подпрени на дивани и легла втора употреба. Откакто талибаните завзеха властта в средата на август, афганистанците казват, че възможностите за работа са пресъхнали и им е позволено да теглят само 200 долара на седмица от банковите си сметки, което означава, че има недостиг при наличните средства.
Обеднялата страна успоредно с това вече е изправена пред суша, недостиг на храни и огромен натиск върху здравните служби, причинен от избухването на коронавируса, преди талибаните да поемат контрола, което предизвика западните държави да ограничат помощта, която подпомага афганистанската икономика.
Програмата за развитие на ООН предупреди миналата седмица, че без бързи действия процентът на хората, живеещи под прага на бедността, може да се увеличи от 72 процента на 97 процента до средата на следващата година.
По-навътре в битпазара хората ремонтират електрически стоки като стерео уредби, вентилатори и перални машини, преди да ги продадат.
Момчетата тийнейджъри изстискват сок от моркови или нар на подвижни сергии, докато други продават „на крак“ през тълпите банани, картофи и яйца в колички. Мостафа, който каза, че няма намерение да напуска, каза, че купувачи в магазина му често са били тези, които са избягали от селските провинции заради безопасността на столицата, когато талибаните предприеха широкото си настъпление.
Друг вехтошар, който не иска да бъде назован поради страх за безопасността си, каза пред АФП, че е създал щанда си едва през последните седмици. „Бях инструктор в армията 13 години“, каза той и добави, че живее в страх от талибаните вследствие на това. „За съжаление, нашето общество се обърна с главата надолу, така че бяхме принудени да правим други неща. „Станах вехтошар - нямахме друга възможност“, каза той.
