Десетилетия след въвеждането си, TOС-1 остава една от най-смъртоносните конвенционални оръжейни системи в бързо разширяващия се арсенал на Русия. Това оръжие може за кратък период от време да опустоши укрепленията на врага на относително голяма площ. За него разказва Марк Епископос в американското издание The National Interest
Започвайки през 60-те години на миналия век, САЩ и Съветският съюз проявяват все по-голям интерес към горивно-въздушните експлозивни смеси за боеприпаси с обемен взрив. Боеприпасът се състои от два компонента: отначало се разпръсква аерозолен облак, после той се възпламенява, предизвиквайки опустошителна взривна вълна с голям радиус. По този начин те са най-ефективни в затворени пространства, където могат да превърнат тактическото предимство на подсилените конструкции (бункери и тунели) в смъртоносен недостатък.
Американските военни използват боеприпасите с обемен взрив по време на войната във Виетнам. За да не изостават, съветските военни разработили своя версия на термобарична оръжейна система. Представена през 80-те години на миналия век, „тежката огнехвъргачка“ TOS-1 Buratino е инсталирана върху шасито на основния боен танк T-72. Тя може да носи два вида 220-милиметрови неуправляеми ракетни снаряди от два типа: термобарични и димно-запалителни. Името Буратино системата е получила от изпъкналия като нос блок за изстрелване на тридесет тръби на системата, способна да извърши пълен залп за 15 секунди.
Ракетната система за многократно изстрелване TOS-1 може да извърши стрелба с обсег само до 3,5 километра и покрива площ от 200 на 400 метра, затвърждавайки ролята си като платформа за огнева подкрепа за пехота и тежка бронирана техника. Това на практика означава, че групите TOS-1 могат да опустошат вражеските укрепления в рамките на относително голяма площ за кратък период от време.
Смъртта от залп TOS-1 е изключително неприятно преживяване. В зависимост от близостта на човек до детонацията, свръхналягането и последващото възпламеняване от взривната вълна могат да нанесат значителни увреждания на вътрешните органи, както и счупени кости, спукани тъпанчета, слепота, задушаване и загуба на съзнание в последните моменти от живота на жертвата.
Разрушителната огнева мощ на TOS-1 беше открита за първи път в последните етапи от съветската окупация на Афганистан и отново по време на Втората чеченска война. За последен път тя беше използвана в особено ужасяващ случай, при който в гъсто застроената градска среда на чеченската столица Грозни бяха заличени цели квартал и дадени многобройни цивилни жертви.
Buratino беше наследен през 2001 г. от по-усъвършенствания TOS-1A, който притежава значително разширен обхват от шест километра, поставени нови направляващи тръби и множество модернизации на шасито.
Макар че на бойното поле TOS-1 и TOS-1A играят твърде ограничена роля, те се оказаха доста популярни продукти за износ. Иракската армия е използвала тези оръжия срещу Ислямска държава в Ирак от 2014 до 2017 г. TOS-1 също са били използвани от сирийската армия срещу антиправителствени сили по време на Сирийската гражданска война, като не потвърдени доклади сочат, че поне една такава система е унищожена от бунтовниците през 2016 г.
Съвсем наскоро се появиха видеозаписи на азербайджанските военни, за които се твърди, че изстрелват залпове TOS-1A срещу сепаратистите от Карабах през 2020 г.
Саудитска Арабия наскоро закупи партида TOS-1A като част от по-голяма сделка с Русия за 3 милиарда долара.
По-нататъшно развитие на ТОС стана ТОС-2 „Тосочка”, която за пръв път е забелязана на руските учения „Кавказ-2020”. Този преминаващ изпитания огнемет притежава по-голяма далечина на стрелбата и автоматизирана система за прицелване.
Превод: Ганчо Каменарски
