Асеновградчанин бе отличен с приза “Полицай на годината“. 25-годишният Емануил Манолов е служител на Първо РУ на МВР в Пловдив, но е жител на Асеновград. Той сподели емоциите и преживяването от момента на връчването на награда си, с нас в откровено интервю. В края на разговора ни Манолов разкри и личното си мнение по отношение на реформата в МВР.
Г-н Манолов, очаквахте ли да получите приза „Полицай на годината“?
Честно казано – не. Всеки един от служителите в системата на МВР, който бе награден за 2015 г., заслужаваше да получи приза „Полицай на годината“. За мен беше голяма изненада, чест, гордост и отговорност.
Как се почувствахте, какви бяха първите Ви мисли, реакции и емоции при връчването на наградата Ви лично от министър Бъчварова?
Изключително развълнуван, притеснен, радостен. В момента на връчването нямах много възможност за комуникация. Благодарих на министър Румяна Бъчварова. Когато ми връчиха наградата си пожелах на първо място здраве - за себе си, за колегите и близките си.
Разкажете ни за конкретните два случая, в които сте проявили изключителна смелост и които Ви донесоха приза?
Първият случай възникна в края на юли миналата година. Извън работно време. Около 1 ч. през нощта забелязах две съмнителни лица да разпъват метална стълба от автомобил. Взех служебната си карта и тръгнах надолу, за да проверя какви са те и какво правят. Баща ми ме видя и слезе с мен. Приближавайки към лицата, забелязахме, че са подпряли стълбата на съседна сграда и от първия етаж се опитват да влязат в жилищен апартамент. Представих се. Казах, че съм полицай, служител на МВР. Лицата слезнаха от стълбата. Единият от тях посегна на баща ми с метален предмет в областта на главата. Той се предпази с ръка, при което бе ударен в ръката и след това в крака. Баща ми се свлече на земята и лицата побягнаха в различни посоки. Аз тръгнах да гоня лицето, което удари баща ми. След около 300 метра успях да го задържа. Отведох го в РУ на МВР в Асеновград и го предадох на колегите там. В момента на инцидента нямах възможност да сигнализирам предварително на телефон 112, тъй като лицата не извършваха престъпление. Сториха ми се съмнителни и реших да проверя, преди да се обадя. Все пак вечер е, тъмно е, не мога да ги позная отдалече. Приближавайки се към тях и разбирайки какво се случва, баща ми реши да позвъни на спешния телефон и точно тогава бе ударен от единия извършител. Другият случай възникна в края на септември миналата година. Тогава бях на смяна. Получихме сигнал за опит за домова кражба пак. Отивайки на място, ни посрещна лицето, подало сигнала на телефон 112. Той заяви, че е видял някой да влиза в жилищен апартамент и доколкото знае, съседите му ги няма. Аз и колегата ми влязохме в апартамента от терасата, откъдето всъщност бе влязъл и извършителят. Прозорецът беше отворен. Претърсихме щателно и забелязахме лицето, което се бе скрило, след което го задържахме.
Това първата награда ли е, която получавате, като служител на МВР?
Това е първата ми и най-голяма награда. Другите, които съм получавал, са писмени похвали.
Какво означава за Вас работата, от колко години сте в системата и как се случи така, че станахте полицай?
За мен най-важното в професията е работата в екип. Затова искам да благодаря на всички свои колеги и на ръководството на Първо РУ на МВР в Пловдив за гласуваното доверие. Да бъда полицай ми беше желание. Мога да кажа, че вече е сбъдната мечта.
Откъде започна кариерата Ви на униформен и с какво сте се занимавали преди това?
От три години съм в Първо РУ на МВР в Пловдив. Оттук започна кариерата ми. Преди това бях военнослужещ в рамките на около две години.
Каква е Вашата мотивация да упражнявате професията си толкова всеотдайно?
На първо място трябва да бъдем професионалисти. Затова сме полицаи - видим ли престъпление, да реагираме адекватно във всяка една ситуация. Колегите, с които работя, са достатъчно мотивирани да упражняват тази професия и това е моят стимул. Но мотивацията на всички ни е чисто лична.
Какъв човек сте в „живия“ живот и как семейството Ви приема Вашата работата и по какъв начин реагира на наградата Ви?
Семейството ми приема професията ми. Изключително са радостни за получената награда. В живота разграничавам работата от личните моменти. Няма смисъл да натоварвам близките си с професионалните си ангажименти.
Какво мислите за реформата в МВР? Трябва ли да я има, според Вас и ако да - каква трябва да бъде? Какво трябва да се промени?
Достатъчно се изписа и се изказа за реформите в МВР. Аз не съм човекът, който трябва да каже какво да се направи. Единствено мога да споделя личното си мнение. А то е, че реформата не трябва да се осъществява в цялата система на МВР, а в отделни звена и структури. Според мен не трябва да се съкращава бюджетът на служителите, които са на улицата.
Интервю на Наси Маркова
