Завещанието, оставено от Георги Чорбаджаков - бащата на най-известния лозаро-винар в Асеновградско Аристи Чорбаджака – бе представено за първи път в Асеновград. Документът е дарен на Историческия музей в града от асеновградчанинът Атанас Чолаков. Завещанието е обект на интерес, от страна на множество граждани. То дава информация къде точно са се намирали лозята на семейството. Поводът за представяне на реликвата е юбилейната 130-та годишнина от рождението на Аристи Чорбаджака, който е роден на 08.09.1886 г. Най-
известният асеновградски лозаро-винар има пет сестри и трима братя. Майка им се е грижила предимно за домакинството. Бащата също се е занимавал с лозаро-винарство, като е произвеждал и други култури. В завещанието, което е оставил Георги Чорбаджаков, са включени наследствените лозя и част от къщите. Сред тях са и имоти, намиращи се в Пазарджик.
„На всеки от наследниците си Георги Чорбаджаков завещава по нещо и никой не е ощетен“, каза Росица Бикова от Историческия музей в Асеновград.
На дъщерите си той оствая зестри – материални и парични. На своите синове бащата завещава неделимо точно лозята, които те трябва да обработват заедно. Но се случва друго. Тома и Сотир се изслеват в Пазараджик, като вторият умира много млад. Другият брат създава семейство и има три деца. Той също изгражда винарска изба, но не в Асеновград, а в Пазарджик. Последният брат Димитър заминава за Солун. Единственият, който остава да се грижи за имането на баща си в Станимака, е Аристи. Към днешна дата имотите на Чорбаджакови са разположени в различни части на асеновградска околията. Някои от лозята се намират покрай пътя Асеновград – Пловдив, в района на разклона за град Куклен. Аристи няма свои наследници. Живее със сестра си. Когато става на 55 г. осиновява 37-годишния Трайчо. Той обаче живее и работи в София и също остава без наследници. Затова Аристи Чорбаджака няма на кого да предаде както технологията за произвеждане на станимашката малага, така и наследството си. През 1947 г. част от имотите на Аристи биват национализирани. Той изпада в доста затруднено положение и се налага да започне работа. Придумват го да работи във винпром, с цел рецептата за божествената малага да бъде запазена и предадена занапред. В началото Аристи се съгласява с охота. Доста трудно взима това решение, но все пак приема предложението. В този момент се разболява и заминава за София, където му е извършена операция. Там на 72 г. най-известният асеновградски лозаро-винар умира. Погребан е именно в София, но така и не става ясно какво се случва с имотите му след това.
От днес завещанието остава като постоянен елемент в експозицията на Исторически музей-Асеновград и може да бъде разгледано от всички посетители.
