Канонизиран за светец трябва да бъде Апостолът на Свободата на България Васил Левски. Това свое мнение сподели пред асеновградските си приятели и почитатели писателката Неда Антонова.
Тя гостува в Градска библиотека „Паисий Хилендарски“ в Асеновград. Авторката на книгата „Любовта и смъртта на първия след Бога“ и поетът и журналист Румен Леонидов представиха произведението пред малки и големи асеновградчани, които ги слушаха с интерес. В творбата си Неда Антонова разказа, че в името на България и заради делото си Левски се е „отказал“ от майка си и от голямата си любов – годеницата му Йова от село Войнягово, където той е бил учител.
„По онова време особено са го харесвали за зет родителите на момичетата. Той е говорел така, сякаш ги е омагьосвал. Също много добре е пеел и танцувал. Бил е изключително уверен в себе си и в българския народ. Именно затова е обикалял да създава комитети. В крайна сметка, станало предателството и той е бил осъден.“, обясни Неда Антонова.
Чрез романа си за първи път тя се опитва да представи Апостола не като идол, а като обикновен човек. Без да му отнема героичното, но и без да му придава прекален ореол. Произведението разкрива факти, които досега не са получили достатъчно публичност. Пример за такъв е едно странно писмо, което Дяконът е написал, когато е бил в затвора в София. По това време Любен Каравелов е бил в Белград и прочитайки го заявил: „Левски пише, че е на свобода и си върши работата, а Вие твърдите, че той е арестуван!”.
Това писмо явно е било фалшификат, според Неда Антонова. Заподозряла това, тя започва проучване на целия съдебен процес, повдигнат срещу Васил Левски. От думите й става ясно, че той не е осъден заради революционната си дейност, а е съден, като убиец. Из историческата документация по-късно е открито и второ писмо, адресирано до Каравелов, което не е представено пред съда. То излиза наяве, след като Апостолът вече е обесен и България е освободена. В това писмо Левски разказва на Любен Каравелов какво върши и по средата споменава за въпросното убийство. Авторката на книгата доказва, че и този документ, появил се около 1908 г., не е истински.
„Важно е за мен да стане ясно, че Васил Левски не е убиец. И ако успея да докажа това, може би, Църквата ще го канонизира. Защото целият български народ би искал Левски да е неговият светец. Ние си го усещаме, като такъв. Това, че няма определен ден, в който да му се отслужват литургии и панихиди, е друг върпос. Ние знаем 19-ти февруари, когато се извършва поклонението му. Честваме и рожденния му ден – през месец юли. Но българинът отбелязва името и делото на Левски по един тъжен начин.“, сподели пред асеновградчани Неда Антонова.
Тя опровергава твърдения, че никой не се е опитал да спаси Левски, когато са го арестували ранен и са го транспортирали до затвора в София. „Напротив – направен е такъв опит, но не е било възможно да бъде освободен от заптиетата. В онези години не е имало такава комуникация между хората, каквато съществува сега, за да се извърши добра организация. Тогава е било необходимо да се изпратят хора, които по градове да разпространяват информацията и да създадат чети. Извършвани са и други опити за спасяването на Апостола, но също неуспешни. Българският народ е направил каквото е било по възможностите му за онова време.“, посочи писателката. Неда Антонова заяви, че Левски „не се нуждае ние да му прощаваме“.
Той е имал нужда от контрапроцес, в който да участват прокурор, адвокат, съдия, виновен. Тя каза, че не е вярно твърдението за Иванчо Хаджипенчович, че е изпратил Дякона на бесилото. Той е бил единственят юрист в комисията, която е съдила Левски и се е ползвал с много добро положение пред управници и граждани. Едновременно с това, е бил и борец за българската църковна независимост. Доказателство за това е фактът, че когато Апостолът отива да организира комитети сред българите в Истанбул, всички се чудят къде да го скрият и тогава молят за помощ Иванчо Хаджипенчович. Така, Васил Левски е бил приютен в неговата къща, като най-безопасното място. Там Дяконът остава три дни. Двамата си говорят за революцията и четите. Намират много общи мнения. През една от нощтите, в които са били заедно, Иванчо посетил къщите на богатите български търговци в Истанбул. Събрал 180 лири и ги дал на Левски, за да подпомогне делото му. „Този човек не би могъл да подпише смъртната му присъда и не го прави.“, категорична е писателката Неда Антонова.
На останалите членове от комисията Иванчо Хаджипенчович казал: „Аз съм завършил във Франция. Считам, че турското законодателство е едно от най-прогресивните, в което е описано, че на базата на един свидетел не може да се подпише смъртна присъда. Затова отказвам да подпиша.“ и тогава станал и излезнал от стаята. Интересното тук е, че двамата турски генерали също не подписали протоколите с предложението за смъртна присъда на Левски. Чудейки се как да постъпят, те ги изпратили неподписани, като оставили решението в ръцете на султана.
По този начин Антонова се опитва да оправдае Иванчо Хаджипенчович, за когото казва, че може да има други грехове, но специално по отношение на Дякона е абсолютно невинен. „Хубаво ще е най-светлият ни човек, най-близкият до Бог да бъде светец и силно се надявам млади хора да поемат тази инициатива и да я реализират.“, изрази надеждата си пред асеновградчани авторката на романа, посветен на Левски - „Любовта и смъртта на първия след Бога“.
