Уважаеми съграждани,
Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му! Ако трябва да перифразирам Екзюпери, един град е толкова голям, колкото големи са мечтите на хората в него. За мен, като кмет на Асеновград, има особено значение фактът, че отново сме заедно – в емоцията и настроението на празника, заедно сме и в работата, която вършим за доброто на нашия град! Освен чувство на радост, в днешния ден изпитвам и чувство на гордост, защото този град се развива, благодарение на всеки един от Вас.
Нищо не може да съществува само по себе си. Градът живее с пулса, мечтите и надеждите на всеки един от нас. Независимо от конюнктурата, независимо от тежките предизвикателства на времето, позитивизмът и желанието да вървим напред, ще ни даде основание да сме горди от себе си. Няма да Ви отегчавам с изброяване на свършеното и несвършеното през настоящата година. Важното е, че насред този водовъртеж от проблеми, Асеновград остава стабилен. Като кораб в бурята, но със здрави платна, добър екипаж и достатъчно провизии на борда. Ние продължаваме да сме град с поглед към бъдещето и модерността, а не вторачен единствено в спомена и миналото. Причината за това са хората на Асеновград.
И аз искам искрено да благодаря на всички мои съграждани за усилията, които полагат – всеки на собственото си работно място. Няма безсмислен труд. Няма напразни усилия. Важен е всеки и историята е доказала, че на повече благополучие се радват задружните общности. Човек може да заживее в друга държава, да започне да говори с акцент родния си език, да промени навиците и ценностите си. Може да станe и съвсем чужденец. Но това, което никога няма да изчезне, са улицата, която води към дома, съседите, училището, приятелите, гледката от прозореца, отговорите на въпросите: "Откъде си?" и "Къде живееш?"… Родният ни град формира в такава степен личността, че не е необходимо припомняне. Не е необходимо изтъкване. Градът ни живее в нас, в родителите ни, в децата ни. Той е в думите ни, в лицата ни, в бележника от училище, в адреса на пощенския плик…. Да не знаеш града си или да го забравиш, означава да загубиш част от себе си. Да не помниш откъде си, означава да се откажеш от част от живота си.
Асеновградчани са около 0,001% от населението на земята. Днес няма да спорим дали това е много, или малко. Но сигурното е, че НЕ това определя вселенската значимост на Асеновград. Един град - това не са улиците, тротоарите, къщите. Дори не са училищата, читалището… Един град са хората. Асеновград е асеновградчани. Вселенската значимост на Асеновград идва от това, че той е част от живота, мирогледа, спомените, плановете на асеновградчани - тези, които са живели тук, тези, които живеят и тези, които ще живеят тук. Асеновград е планинската упоритост и непокорният дух, които са по-отличителни и от чертите на лицето на хората от този край. Асеновград е стопанският успех, преследван системно и всеотдайно. Асеновград е изкуството, създадено от асеновградчани, което покорява света. Асеновград са изписаните с трудност първи букви, първата прочетена цяла думичка на нашите деца. Асеновград са книгите, написани тук. Асеновград са обещанията, дадени тук, които се помнят… Асеновград е и всички спомени, които живеят тук, на всичките континенти на света, сигурно в почти всички държави. Асеновград е асеновградчани.
Понякога Асеновград не е около 0,001% от населението на земята, а почти цялото население на земята или поне това население, което има смисъл за мен. Асеновград понякога е не просто град, пресечен от река Асеница и прегърнат от Родопа планина, а целият свят, или поне този свят, който ми е най-скъп. Обичаме града си, не само защото е наш, а защото е част от нас. Защото обичаме родителите си и, защото обичаме децата си.
Днес е празник. Днес не е време да се сетим, че обичаме града си, както не се сещаме, че обичаме децата си само на рождените им дни. Днес не е повод за равносметка. Тя трябва да се прави по-често от веднъж в годината. Днес не е денят да си припомняме, защото изобщо не бива да забравяме. Днес е денят да мечтаем... И още - от този ден трябва да се вижда къде желанията ни и действителността се пресичат. Някъде, преди последната неделя на следващия месец май. Днес не е просто денят на Асеновград. Днес е нашият ден.
Честит празник!
