Изложба на открито в Асеновград разказва за някогашната фабрика за обработка на тютюн и производство на тютюневи изделия, или както повечето асеновградчани я знаят - Монополът. Сега емблематичната сграда напомня как преди много години в нея е кипял живот. Монополът е значима част от историята на Асеновград. Но днес той е една пустееща сграда, оставена на времето.
Ето защо асеновградското Сдружение "Станимашка фотографчийница" реши да покаже на гражданите и гостите на града какво се крие зад прашните тухлени стени на Монопола сега. На модулите пред Градска библиотека "Паисий Хилендарски" в Асеновград вече са подредени 22 пана, събрали накратко иначе около 100-годишната история на някогашното предприятие. Подробности за експозицията сподели в интервю за Actualno.com Атанас Кендев - част от инициаторите.
Как възникна идеята за изложбата "Духът на Монопола"?
Изложбата е първа от поредицата от три изложби на Сдружение "Станимашка фотографчийница", обединени от идеята за пренасяне на духовните и културни традиции на града ни от миналото в настоящето. Започваме с Монопола (Тютюнева кооперация „Асенова крепост”), защото това е най-големият реализиран проект в Асеновград от началото на ХХ век, действал в продължение на близо век. В себе си той съчетава бизнес, кооператив, култура, архитектура.
Как избрахте името на изложбата и защо "Духът на Монопола"?
В момента сградите на Монопола са застинали във времето и няма живот в тях. Но не са призрачни. Те са в градската среда и пазят освен материалното наследство, но и духа на създателите и работилите за просперитета на града ни. Духът е във всички нас, всяко семейство в града е имало работещи в този комплекс от фабрики, сладове, цехове и пази поривът на съзиданието.
Какъв живот е кипял в предприятието в миналото?
В един такъв проект важни са хората. Имало е години, в които в комбината са работили над 800 човека. Тези колективи на заводи, цехове и складове са произвеждали по 40 тона готова продукция на ден. За тях са били първите в града симфоничен оркестър, кино-салон, стол, лечебни кабинети, библиотека, жилища. Първата пожарна команда е създадена от кооперацията. Но не може накратко да се опише всичко.
Защо се е случило така, заводът е бил закрит?
Комплексът е прекратил дейността си във връзка с преструктурирането и приватизацията на дружество „Булгартабак”, в чийто структура бе. Така че, причините са на национално ниво. Това се случва с всички подобни в страната, като последен бе заводът в Благоевград.
Какво разказват откритите от Сдружението ви вещи и спомени там?
Разказват за много работа, успех, родолюбие и човечност в едно прозаично бизнес-начинание. Неща, които малко ни липсват в съвремието. Сдружението ни осъществи на три пъти работа на терен в комплекса. След първото ни влизане създадохме сайт със много снимкови и документални материали за историята на Монопола: http://tobacco-asens-fortress.com/. С участието на Исторически музей Асеновград представихме материалите в специална среща с обществеността, бивши работници и ръководители на предприятието. Втората ни експедиция бе по повод участието ни в изложбата „ Дим. Истории за тютюна” на Пловдив "Европейска столица на културата 2019" и последвалите дискусии за използването на останалите бази от тютюновия бранш в страната. Последната ни задача бе отново с музея. Целта ни бе да запазим материалните артефакти, намиращи се в сградите за обособяването на музеен филиал на тютюна. Такъв музей липсва в България и може да се осъществи много мащабен проект тук, в Асеновград.
Каква е вашата цел - защо искате да го възродите и да разкажете за него на поколенията?
Искаме да възродим ентусиазма, вярата в собствените сили и в бъдещето, родолюбието и действия за общо благо (тогава под кооперативните принципи). Монополът е един пример как от руините на войните и катастрофите, от бежанските кризи и недоимък се създава едно успешно предприятие и се връща славата на един от най-развитите градове в страната. Осигурява се не само препитание, а и просперитет. Не на последно място в целите ни е да успеем да убедим собственикът и обществото на града да запазим материалното богатство – сградите, които са паметници на културата. И те да получат нов живот в съвремемен контекст. Средството за постигането на целта ни е да припомняме за този дух, да го пренесем и използваме силата му. Най-малкото за да опазим наследството и да възродим базата му.
Какво е посланието на изложбата, до кого искате да достигне тя?
Монополът е част от голямата историята на града ни. И то значима част. Сградите са тук, споменът е тук, емоцията е тук. Духът му е жив и ние можем да го вдигнем и пренесем в съвремието. Длъжници сме и се нуждаем от него. Нашето поколение не следва да е разрушителят на това, което са създали и оставили предците ни.
