Асеновград е с хилядолетна история и с богато културно-историческо налседство. Градът се е превърнал в една от дестинациите за туризъм в България.
Част от културното наследство на Асеновград е свързано и с вековните традиции на производство на вино по тези земи. С това описание за някогашна Станимака започва сборникът „Вино и културен туризъм“, премиерата на който се състоя пред асеновградска публика. Четивото събира доклади на доказали уменията си в туризма имена. Представя и производителите на вино в Асеновград.
Сборникът е идея на асеновградското Сдружение с нестопанска цел „Център за култура и туризъм ТРАКЕЯ“. Той прави анализ на туристическите ресурси, маршрути и тенденции в България. Според данните в него, са регистрирани около 40 000 обекта от различни исторически епохи. От тях седем са със статут на недвижими културни ценности от световно значение и над 10 000 – с национално значение. В книгата се посочва, че се наблюдава ръст на културния туризъм, заемащ малко повече от 11% от всички туристически продукти в България. Сред отразените проблеми са слабо развита инфраструктура, обезпечаваща достъпа до историческите обекти, недостатъчен брой квалифициран туристически персонал и други.
Една от мерките, предложени за справяне с посочените негативни фактори, е популяризиране на културните атракции сред индивидуалните туристи. Друга е повече обекти и да се включват в културно-познавателни маршрути. И още – от значение е установяването на връзки между отделните региони на страната и сравними по обхват области в други държави. По време на премиерата на сборника бе припомнено, че България притежава изключително благоприятни условия за развитие и на винения туризъм.
За да се случи това е необходимо да се изграждат партньорства между общини, бизнес и наука. Пример за такива са вече проведени форуми, фестивали и събития, като „Дефиле на младото вино“ в Пловдив, конкурс за „Най-добро домашно вино“ и „Вино и културен туризъм“. Последният - фокусирал вниманието върху винените маршрути в региона на Асеновград. Сред немаловажните фактори за развитието на винения туризъм е и поклонничеството. Още в миналото множество асеновградски манастири са поддържали големи винарски изби и са предлагали произведеното вино в магазините в града. В сборника, като ресурс за такъв вид туризъм се посочват лозаро-винарските обреди в периода от засаждането, през ритуалното зарязване на лозята до гроздобера.
Председателят на ТРАКЕЯ Васил Караджов обобщава обичаят „Вино от чешма“. Според него, „чудеса“ като това се случват на много места по света. Обикновено - във винарски райони и всеки от тях се опитва по свой начин да привлече вниманието върху себе си. Именно такива събития са ресурс за привличане на повече посетители и туристи и в Асеновград. Преминавайки плавно от миналото към настоящия момент, своята идея за създаване на винени маршрути пред асеновградчани предстви „Центърът за култура и туризъм ТРАКЕЯ“.
Целта е да се реализира работещ и печеливш туристически продукт, който да се осъществява на територията на асеновградски регион. Чрез създаването на подобни маршрути ще се разкрият нови работни места и ще се повиши имиджът на града.
Васил Караджов смята, че градската репутация може да се развива и поддържа в три насоки: чрез туристически маршрут в Родопите; чрез разкриване на старинностите в Асеновград – да се обособят и други обекти, освен Асеновата крепост; чрез представяне пред туристите, като „Градът на сръчните хора“ - производители на вино, булчински рокли, изкуство и други.
Караджов отчита, че по-голямата част от средствата за рекламиране на туризма в България се изразходват за морските курорти. За останалите видове маршрути се отделят недостатъчно пари. А туристите искат натуралност, автентичност, битовост. Все още експертите по туризъм търсят отговорите на въпроси като: Кой трябва да бъде водещ в оформянето на културния туризъм? Дали Държавата, или всяка една Община е необходимо да развива самостоятелно своите цели за развитие? И ако винарските изби в Асеновградско се обединят дали няма да се получи прекрасен винен маршрут.
Дори Асеновата крепост би могла да бъде включена в него, като някогашно лозе. Защото не е тайна, че в миналото асеновградчани са ползвали всяка педя земя, за да засадят лозя. За финал, като проблем при развитието на туризма в България бе отразено прекомерното застрояване на природата, което причинява погубване на автентичността й.
