По повод своята 60-годишнина, майсторът на сухия пастел у нас Дарина Янева открива своя изложба в Галерия „Българи“. Още в 2002 г. световното списание „Pastel Artist International“ я представи на страниците си сред десетте най-добри специалисти в техниката на сух пастел за септември – октомври. През следващите десетилетия тя упорито и последователно продължи да дълбае в тази техника известна като техниката на малкия формат.
И резултатът е пред нас. Широкомащабни листи запечатали както пробива в традиционното схващане за размера на творбите, но още нещо и не по-маловажно умение да се докосне до пресъздаването на природните отрязъци и намери техния пластичен еквивалент – знак. Това са пейзажи далеч от природното наподобяване, пейзажи – философия, пейзажи в които художничката прониква извън видимия образ, създадени без загуба на интуитивността и сетивността. Пейзажи – поетика на мигновеното природно състояние носещо вечността.
Познавам и следя развитието ѝ вече четвърто десетилетие, наблюдавах стъпките ѝ в пейзажите от Мелник, в които се усещаше преклонението ѝ пред величието на природата с което е израсла родената в котловината между Стара планина и Средна Гора художничка формирало вкуса ѝ панорамно изображение на природата, но ми се струва, че след пътуването ѝ в Китай преди години, до тази източна страна, срещата с която те обсебва завинаги и дòсега с нея наподобява жигосване, Дарина Янева направи решителната крачка, без де факто да включва човешката фигура, в посока на този завладяваш пантеизъм който излъчват сега пастелните ѝ пейзажи.
Те носят особена декоративна мощ. Природата в тях е сюблимна в своето величие или притихнала в тишината. Ниският хоризонт, изчистването на обемите и планинските масиви от подробности, присъщият ѝ синтетичен енигматичен език, всичко в цяло носи усещането за мига, който настъпва след съзерцанието, този който ти дава възможност да проникнеш отвъд видимия образ. Да спреш времето. Да медитираш. Да се потопиш в мъдростта на годините.
