Министерството на културата /МК/ осигури необходимите средства за изпълнение на консервационно-реставрационни дейности по стенописни фрагменти от отделения втори, горен слой стенописи от 17 век в наоса на средновековната църква ,,Света Богородица Витошка“ в Драгалевския манастир.
Консервационните работи по запазване на фрагментите и обработката им се извършват по силата на сключен договор на Министерството на културата с Драгалевския манастир, като се очаква всички консервационно-реставрационни дейности по ценните стенописи да приключат до края на ноември 2016 г. Обработката и консервацията цели запазване на фрагментите и довеждането им до състояние за пренасяне върху нови носещи основи.
Необходимите средства бяха осигурени в рамките на програмата на МК за финансиране на консервационно - реставрационни дейности по недвижими културни ценности през 2016 година.
Манастирът и средновековната църква ,,Света Богородица Витошка“ са обявени за паметник на културата от национално значение.
Манастирът „Пресвета Богородица Витошка", който се намира близо до софийския квартал „Драгалевци“ в полите на Витоша, е най-представителният манастир около нашата столица, с право станал Лавра на прочутата Софийска Мала Света гора. Светата обител е основана по време на царуването на Иван Александър /1321 – 1371 г./ - епоха, през която в полите на Витоша и по южните склонове на Стара планина се построяват множество манастири, съставящи т. нар. “Софийска Света гора” и превърнати в средище на активен духовен живот. Споменаването на Драгалевския манастир във Витошката златопечатна грамота на българския цар Иван Шишман (1371-1393) говори за връзката му с традициите на Второто българско царство. Старият надпис над входната врата в притвора на старата църква показва, че манастирът е бил обновен, а църквата зографисана през 1476 г. със средствата на ктитора Радослав Мавър. Манастирският комплекс е с обширен двор, в него са и двете долепени една до друга манастирски църкви - „Успение Богородично" от края на ХІV в. и построената през 1932 г. църква „ Св. Мина". От стария манастирски комплекс днес е запазена само църквата. Тя е малка еднокорабна, с опростен архитектурен план, състояща се от преддверие, продълговат наос и полукръгла абсида. По начина на изграждането й архитекти, културолози и теолози я включват в групата сходни църкви в Софийско, възникнали през XV в., като църквите на Кремиковския и Карлуковския манастир и софийската църква "Св. Петка Самарджийска". Стенописите, открити в старата църква, са на два културологични пласта, от различни периоди - от ХV и от ХVІІ век. Старата църква е украсена със забележителни по качествата си стенописи. Най-старите са в духа на художествената традиция, съществувала в Средецката област по това време, която продължава традициите на Търновската живописна школа от ХІV в. От първоначалната живопис в наоса са останали само фрагменти - сцените "Съдът на Пилат", "Юда връща сребърниците", "Обесването на Юда", "Отричането на апостол Петър". По-голямата част от стените са покрити с по-късен стенопис. Най-стари са стенописите в наоса на църквата. Представени са старозаветните сцени "Гостоприемството на Авраам", „Жертвоприношението на Авраам", "Пророк Илия в пещерата, хранен от гарвана". Добре запазени, реставрирани и консервирани са стенописите в притвора. Тук е изобразена сцената на Страшния съд, а под нея са портретите на ктиторите Радослав Мавър и жена му Вида. В края на ХV в. и началото на ХVІ в. друг заможен софиянец - Краислав, осигурява средства за изписването на външната западна стена на притвора с шест големи композиционни картини. До нас са достигнали, частично запазени, патронажният образ на св. Богородица на трон с Младенеца, а в нишата над входа - сцени от житията на трима светци-войни, защитници на християнството - св. Димитър, св. Меркурий и св. Георги, представени на коне и в блестящи доспехи. Обновителна дейност в манастира продължава през XVII век. Тогава са създадени стенописите на външната северна стена на църквата, включващи образите на изтъкнати монаси на православния изток, между които св. Йоан Рилски и св. Петка Търновска. Тези стенописи са зографисани със средства на ктитора Калист.
Светата обител е била и важно културно средище на Софийската книжовна школа. Манастирът е притежавал собствен скрипторий (място за преписване на книги) и килийно училище, като се е превърнал в център за просветителска дейност на Софийската книжовна школа през 16-17 век. Тук, в светата обител в полите на Витоша, са написани и преписани много свещени книги, ценни културни паметници, достигнали до нас, припомня йеромонах д-р Стефан Попов. Известни са някои ръкописни книги и имената на преписвачите и граматиците, работили в този манастир: поп Никола, който преписва евангелия през 1469 г., неизвестен граматик преписва известното "Драгалевско евангелие" през 1534 г. със спомоществованието на софийския занаятчия - терзията Милич и жена му Кера, украсено с посребрена обкова от 1648 г. и пазено днес в Църковния историко-археологически музей при Светия Синод; през 1598 г. тримата братя Даниил, Стоян и Владко преписват и украсяват псалтир, пренесен по-късно в Иверския (грузински) манастир на Атон; граматик монах Никола, син на ктитора Радослав Мавър, преписва и богато украсява четвероевангелие, пренесено и съхранявано днес в Хилендарския манастир; поп кир Димитрия „сакелар" (пазител на църковна утвар) преписва и съхранява още едно четвероевангелие; през 1612 г. книжовникът граматик Йов Шишатовац преписва известния Боянски поменик (открит в Боянската църква през 1845 г. от руския изследовател В. Григорович).
Драгалевският манастир буди у посетителите и патриотично чувство с разказите за Апостола на свободата Васил Левски. Игуменът на манастира - йеромонах Генадий - е бил близък приятел и сътрудник на Васил Левски и е оказвал голяма помощ в организирането на революционни комитети в Софийския регион. Докато отец Генадий служи като пощальон на революционния комитет в София, Левски многократно е намирал убежище зад дебелите стени на манастира по време на обиколките си из страната.
Старата манастирска църква “Св. Богородица Витошка” в първоначалния си вид е малка, еднокорабна, едноапсидна сграда със закрит притвор и наос, украсена със стенописи. Съхранените най-ранни изписвания в нея според ктиторския надпис на входа на западната стена са приключени през 1476 г., а външните стени са изографисани в по-късни периоди – нишата на западната фасада – в края на ХV в. и началото на ХVІI в., а северната, която сега е вътрешна южна стена на новата църква – в ХVІІ в. През ХVІІ в. по неизвестни причини наосът е преизписан повторно. Някои изследователи свързват втория стенописен слой с дейността на атонския монах Пимен Зографски, за когото се знае, че е изписал и обновил множество църкви и манастири в Софийската Света гора. Иконографската схема в голяма част повтаря разположението на стенописите от ХV в. и следва традицията за подобен тип еднокорабни църкви. И двата слоя стенописи притежават висока художествена стойност и са изключително ценни представителни произведения на късносредновековната монументална живопис. Ценна част от интериора е и изработеният през ХVІІІ в. позлатен и полихромиран дървен иконостас – с архитектониката си повтаря иконастасите в средновековните български църкви. През ХХ век архитектурният образ на църквата е съществено променен – по проект на арх. А. Рашенов се изгражда /1932 г./ новата действаща църква “Св. Мина”, долепена непосредствено за северната стена на средновековната църква. Те са обединени от възстановената галерия от запад, а вътрешното пространство на двата кораба, старият от юг и новият от север, е свързано с дъгообразен отвор.
Консервацията и реставрацията на старата църква се реализира вече в рамките на няколко десетилетия, а целта е да бъдат разкрити и запазени художествените ценности - стенописите и иконостасът от 18 в., за да се покаже художественото богатство и стойността на паметника. Сложността на реставрационните дейности идва от наличността в интериора на два слоя стенописи от различни периоди, лежащи един върху друг. През 60-те години на 20 в. е изготвена графична документация на стенописната украса в наоса на църквата за целите на започващата реставрация, в началото на 70-те години се работи по стенописите в притвора. През 80-те години от различни екипи е завършена консервацията на 18 икони, част от които понастоящем са изложени в действащата църква, и на стенописите от външната западна стена. Същинската консервация по стенописите на средновековната църква започва в началото на 90-те години и продължава и до сега. Работите се извършват по програма за консервация, реставрация и експониране на църквата „Св. Богородица Витошка“ в Драгалевския манастир, която основно се финансира от Министерството на културата, както и от други източници – спонсори и Национален фонд “Култура”. В този период е осъществено и разслояването на двата слоя стенописи от 17 в. и 15 в. в наоса на църквата, като то е завършено изключително успешно, а операцията по отношение обхвата на неговото изпълнение се разработва за пръв път у нас.
