"Цанко Лавренов се е родил художник. Най-много е обичал зимите, тези хубави зими, които вече ги няма, с пъстробагрени коне със шейни. Винаги са го вълнували носиите, народното творчество и така от малък е бил амбициран да бъде художник, въпреки, че в семейството не са били очаровани – художник – къща не храни. Но той си е следвал пътя."
Това разказа внукът на бележития художник Лаврен Петров в навечерието на откриването на изложбата, която обхваща от най-ранните до последните творби на Лавренов.
В изложбата, посветена на 120 години от рождението на Цанко Лавренов "може да видим части от цял един живот." В нея е показана дори рисунка на художника от 1911 година.
Цанко Лавренов започва първо с едно завидно за времето си образование на френския колеж "Св. Августин" и след това отива във Виена, където до голяма степен се формира и после за съжаление или за добро той не остава там и когато вече трябва да кандидатства за виенската художествена академия и се оказва, че през тази година приемът за чуждестранни студенти е спрян той се връща в България, разказва Лаврен Петров. Но както казва тогава професорът, който го подготвя за Виенската академия: „Не трябва да съжалявате, върнете се при извора и пийте вода от чучура, имате изключително богато художествено наследство и народно творчество."
"Винаги съм имал собствен прочит и сега се радвам, че страшно много изкуствоведи в България, които работят по проекта, обозреватели на цялото му творчество, стигнаха до извода, че неговата академия е животът, завидната му култура , изключителното му ниво без академично образование, той работи и печели много конкурси за графика, което е напълно невъзможно за човек, който не е завършил академия. Успява да работи като илюстратор на много детски книжки и много поръчки, които се дават само на най-добрите професионалисти. Т.е. той признанието на времето си го е получил,допълва още внукът на художника.
Той споделя и спомените си, свързани с дядо му:
"Спомените са на едно малко дете. Един много уважаван възрастен дядо, който всички много обичахме и имахме голям респект към него. Имам спомен от голямото земетресение от 1977 година, когато с майка ми се криехме под вратите , а баба ми и дядо ми продължиха да гледат телевизия. Явно не са го усетили така, както опустошителното земетресение в Пловдив през 1928 година. Младежките ми години са се формирали с едно изучаване на този богат архив , който винаги съм знаел какво представлява, но сега вече човек може да види резултатите на съхраняването. Безспорно това е една от големите ни мисии да запазим това творчество и да го популяризираме по всякакъв начин."
Тази изложба е най-голямото събитие, организирано до сега. Тя е много представителна. Прекрасно е, че екипът на Софийска градска художествена галерия прие да бъде наш партньор за тази инициатива. Благодарение на прекрасните отношения, които галерията има с различни партньори и други галерии ние успяхме да получим достъп до всички картини от които имаме нужда. В момента имаме една селекция, грубо сметнато, 3-4 пъти повече неща може да бъдат видени в монографията, която предстои да излезе, която е един огромен труд на много хора."
Монографията ще включва всичко от Цанко Лавренов, изложено в над 400 страници.
В самата изложба са показани около 300 творби, които включват живопис, графика, рисунки, приложни проекти, театрални декори и представят изкуството на Цанко Лавренов в неговата пълнота и цялост – от първите му ученически рисунки и карикатури (1915-1917), през ранните творби, когато се самообразова старателно и изпитва различни влияния (Иван Милев, Николай Райнов, после във Виена – Климт и др.), до съвместните изложби с Бабаков и Данаил Дечев…
За пръв път Цанко Лавренов ще бъде представен и в контекста на 20-те и 30-те години на ХХ в., чрез контактите му с близки негови приятели художници като Данаил Дечев, Витко Бабаков, Златю Бояджиев, Васил Бараков, Владимир Рилски – техни творби също са включени в експозицията. Забележителен и голямо признание за присъствието му в българската култура е портретът му, нарисуван през 30-те години от друг голям художник – Давид Перец, който вероятно ще посреща посетителите на входа на галерията. Перец е изобразил Лавренов през неговата знакова картина с жертвите на Септемврийското въстание.
Изложбата ще бъде открита днес, 7 юни, от 18 часа в Софийска градска художествена галерия и ще продължи до 14 август 2016 г. За незрящите посетители са изработени тактилни карти на някои от произведенията, придружени с обяснителни текстове в аудио гидовете.
Заглавието на изложбата "Между модерното и канона" е подбрано от Анелия Николаева, един от най-изтъкнатите изкуствоведи и един от основните организатори на проекта за монография, обхващаща изследване на архива на художника. Изданието ще бъде първото по своята изчерпателност и като качество на полиграфичното репродуциране на картините на Цанко Лавренов има амбициите да е несравнимо. Заради подчертано изследователския си характер и анализа на творбите, базиран на новооткрития документален материал и на мемоарите на Цанко Лавренов, проектът има безспорен приносен характер към изучаване на историята на българското изкуство. Той би представлявал интерес както за специализираната публика – изкуствоведи, художници и колекционери, така и за любителите на изкуството, които се срещат за пръв път с творчеството на Цанко Лавренов, тъй като има и образователен характер.
