Изложба „Скрито – покрито. Бельото на българката в началото на XX в.“ ще бъде открита в Националния исторически музей на 18 май - Международния ден на музеите, съобщиха от НИМ. Експозицията проследява влиянието на Европа върху развитието една от най-деликатните зони от облеклото на българката – долната дреха.
Още: Почина легендарна българска дизайнерка на порцелан
За пръв път ще бъдат показани любопитни и провокативни експонати, разкриващи тенденциите в развитието на бельото – от единствената долна дреха в националната традиция - ризата, през гащите тип кюлоти, дамските корсети и корсажи. Изложбата дава отговор на въпроса защо предпочитаме да използваме думичката бельо, а не гащи. Изложените експонати са от колекциите на НИМ „Градско облекло“, „Традиционно облекло“ и „Мебели“ и се датират от първите десетилетия на XX в.
Експозицията „Скрито – покрито. Бельото на българката в началото на XX в.“ проследява как се появява бельото във вида, в който го познаваме и днес. Това става едва в началото на ХХ век, когато в България навлиза европейската мода и българките започват да следват световните тенденции. Още в последното десетилетие на XIX век било прието два пъти в годината – пролет и есен, заможните българки да пътуват до Париж или Виена, за да подновят своя гардероб.
От модните ателиета освен горните дрехи (за всеки ден и за официални случаи), те си купуват също и бельо: гащи с дълги крачоли, ризи, фусти, комбинезони, комбинезон-гащи, нощници, матинета. Това специфично „поклонничество“ се допълва от изписвани по каталози дрехи дотолкова, че в началото на XX век вносът им формирал 30 % от общия внос на родната ни икономика.
Още: C-3PO от STAR WARS идва в България за Aniventure Comic Con 2025 (СНИМКИ)
Още: Владимир Карамазов откри фотографска изложба в затвора в Белене (СНИМКИ)
Посетителите на изложбата ще имат уникалната възможност да докоснат, а и дори да пробват някои от моделите на долното бельо.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Обявиха художниците, номинирани за Националната награда за живопис "Майстора"