Роденият на 7 ноември 1913 г. Албер Камю остава митична фигура на френската и световната литература както заради пророческите си мисли и жаждата си за правосъдие, така и заради изключителната си кариера на писател, драматург и философ, пише БТА.
Той започва от бедните квартали в алжирската столица (отгледан само от майка му, тъй като баща му загива в Първата световна война) и стига до Нобеловата награда за литература, която получава на 44-годишна възраст. Необикновената му съдба е белязана от автомобилна катастрофа, която слага край на живота му на 46-годишна възраст на 4 януари 1960 г.
През 1957 г. Нобеловата награда за литература му е присъдена "за неговото значимо литературно творчество, което с прозорлива сериозност осветлява проблемите на човешката съзнателносст в днешните времена“.
След Ръдиард Киплинг Камю е най-младият лауреат на литературната Нобелова награда, както и най-рано починалият носител на отличието. Погребан е в градчето Лурмарен (Прованс), където придобил имот с парите от наградата.
"Днес мама почина. Или може би вчера, не знам". С този незабравим увод 29-годишният Камю си проправя път сред големите писатели. Близо 8 милиона екземпляра са продадени от първия му роман "Чужденецът", който е публикуван през 1942 г., преведен е на около 40 езика и става бестселър.
Над 40 милиона екземпляра пък са продадени от книгата му "Чумата", а продажбите на всички негови книги се увеличиха с 4,5 на сто между 2008 г. и 2012 г., сочат данни на издателство "Галимар". Според него Камю е най-известният, най-цитираният и най-превежданият в чужбина френски писател от 20-и век.
Творчеството му включва трийсетина труда, сред които театрални пиеси.
Експертът Фредерик Вормс от Екол нормал сюпериор е на мнение, че днес то е актуално повече от всякога. Виждания като тези за солидарна икономика, микрокредити, придружаване на възрастни хора в края на дните им и революции в Арабския свят са съвсем в духа на Камю, защото изразяват философията му - да се бориш срещу смъртта и мизерията, а следователно и за забрана на смъртното наказание, да не прибягваш до терор в борбата срещу терора, отбеляза Вормс.
