Независимо дали става дума за Доналд Тръмп, Владимир Путин или Рeджеп Ердоган, в целия свят успех имат политиците, които са смятани за властни и дори агресивни. Това е така, дори въпреки упреците към тях в нарцистичност, съмнителни представи за морала или жажда за власт.
Учени от Лондонския бизнес институт проучиха защо въпреки всичко тези хора могат да победят на изборите. Резултатът от изследването бе изводът, че в условията на икономическа нестабилност и усещането за загуба на контрол върху собствения живот хората предпочитат политици, които действат авторитарно.
От еволюционна гледна точка на ръководни позиции може да се окажат лидери, които са склонни както към доминиране, така и притежаващи компетентност. За да разберат кога и защо властните политици започват да се налагат и да имат успехи, психолози Херман Каккар и Нимо Сиватан, които се занимават с поведенческа психотерапия, анализираха данни от анкета с над 140 000 участници от 69 държави за влиянието на психологическите и ситуативните фактори. Те публикуваха резултатите в списание Proceedings на Националната академия на науките на САЩ (PNAS).
Резултатите показват, че най-вече икономическата нестабилност съдейства за възникването на тенденцията за ориентация към политически лидери с властнически качества.
За изследването си двамата използваха и данните на международния проект World Values Survey (WVS) и базата данни на World Development Indicators (WDI), публикувани от Световната банка. В базата данни на WVS се съхраняват анкети от примерно 100 държави, извършени в периода 1981-2014 година.
Двамата изследователи установиха, че колкото е по-висока безработицата, толкова е по-силно желанието за авторитарни политици. Едновременно се засилва усещането за загуба на контрол. В този случай изборът на един властен политик представлява компенсаторна стратегия – и най-вече за хората, които са склонни да се отъждествяват с дадена група или със своята държава.
С този извод е съгласен и директорът на института по психология в Берлин Зигфрид Прайзер. Отъждествявайки се с авторитарни лидери, индивидът чувства, че самият той може да влияе върху положението“, обяснява той. От гледна точка на психологията изследването на Каккар и Сивантан е убедително, смята Прайзер, който е и член на президиума на отделението за политическа психология в професионалния съюз на психолозите в Германия. По същество нестабилността подкопава човешката потребност за сигурност, което заедно с усещането за загуба на контрол води до възникването на стресови ситуации за индивида. „И в такава ситуация се стеснява по-широкото мислене на човека. Ето защо убедителни му изглеждат хората, които обещават прости решения“, обяснява Прайзер.
Това явление се наблюдава по целия свят. Може да се припомни AfD и Пегида в Германия или призива на Найджъл Фараж отпреди британския референдум „да си върнем контрола в националните граници“. По същество такива обещания няма да помогнат на индивида, но те предлагат лесно смилаеми решения и посочват виновните. „В една държава това може да бъде ЕС, а друга мигрантите“, пояснява експертът.
За Каккар и Сиванатан собственото им изследване се оказа затворен кръг. От една страна, икономическите фактори не само влияят върху жителите на страната, но определят и предпочитанията им към стила на политическо ръководство. От друга, същото това политическо ръководство взема икономически и политически решения, които влияят върху живота на следващите поколения избиратели.
Зигфрид Прайзер препоръчва на политиците да предлагат убедителни, ясни и изпълними решения, но „само „Ние ще се справим“ няма да е достатъчно“. Само така хората могат да се отърсят от усещането за нестабилност. Примерите с Великобритания и най-вече с Тръмп вече демонстрират, че властническите решения се разпиляват, ако не са подкрепени с компетентност. Прайзер е убеден: „Ако политиката се справи с нестабилността, хората ще си възстановят способността за диференцирано мислене“.
