Украинският президент Володимир Зеленски отправи директен призив към президента Джо Байдън САЩ да обявят Русия за държава, спонсорираща тероризма, което е една от най-мощните и широкообхватни санкции в арсенала на САЩ, съобщи БГНЕС.
Искането на Зеленски, за което досега не е съобщавано, е било отправено по време на неотдавнашен телефонен разговор с Байдън, посветен на многостранния отговор на Запада на руската инвазия в Украйна, твърдят запознати с разговора.
Байдън не се е ангажирал с конкретни действия, заявиха източниците, пожелали анонимност. Американският президент е казал на украинския си колега, че е готов да проучи редица предложения за оказване на по-голям натиск върху Москва, добавиха те.
Дори по време на Студената война Вашингтон се въздържаше да определи Съветския съюз по този начин, въпреки че през 70-те и 80-те години на миналия век Москва подкрепяше групировки, смятани за терористични, пише вестник”TheWashington Post”.
Подобна мярка би могла да има редица последици, включително налагане на икономически санкции на десетки други държави, които продължават да правят бизнес с Русия, замразяване на активите на Москва в САЩ, включително недвижими имоти, и забрана на различни видове износ на стоки с двойна употреба, коментира изданието.
Предложението на Зеленски идва в момент, когато Вашингтон се опитва да запази крехката си мрежа от съюзи на фона на растящите цени на енергията и засилващата се инфлация заради безпрецедентния набор от санкции срещу Русия.
"Добавянето на Русия в списъка на държавите - спонсори на тероризма би било ядрена икономическа опция", написа неотдавна Джейсън Блазакис - бивш служител на Държавния департамент и експерт по терористичните обозначения.
От 1979 г. насам администрациите на републиканците и демократите са използвали терористичния списък пестеливо, насочвайки се само към няколко държави парии, в които Съединените щати имат ограничени интереси.
Етикетът, който изисква заключение на държавния секретар, може да бъде приложен към всяка държава, която "многократно е оказвала подкрепа за актове на международен тероризъм", сочи информация на Държавния департамент. Понастоящем в списъка са включени четири държави: Северна Корея, Куба, Иран и Сирия.
Някои ястребово настроени републиканци в Конгреса настояват администрацията на Байдън да добави Русия към списъка. Представители на администрацията обаче не са били ангажирани, а само са заявили, че ще разгледат предложението, заяви съветник в Конгреса, запознат с разговорите.
Когато на пресконференция миналия месец държавният секретар Антъни Блинкен беше попитан директно за подкрепата на САЩ за определянето, той заяви: "Ще разгледаме всичко."
"Фокусът ни е върху това да направим всичко възможно, за да помогнем за бързото приключване на тази война и да спрем страданията на украинския народ", каза той пред репортери в Държавния департамент.
Изразяването на подкрепа от страна на Зеленски за мярката придава допълнителен импулс на стремежа, тъй като световните лидери се стремят да подкрепят украинския президент чрез все по-мощни военни, икономически и дипломатически средства.
Но някои от исканията на Зеленски бяха отхвърлени, включително искането му за изтребители МиГ-29, които, според някои държави от НАТО, рискуват да предизвикат по-мащабна война в Европа. Той поиска също от европейските държави да затворят пристанищата си за руски кораби и да спрат да купуват руски нефт, което те продължават да правят.
По същество включването на Русия в списъка може да се окаже по-лесно, отколкото за държавите, които понастоящем са в него. Куба беше добавена от администрацията на Тръмп през януари 2021 г. малко преди встъпването в длъжност на Байдън, заради отказа ѝ да екстрадира американец, избягал в Куба, след като е бил осъден за убийството на полицай от щата Ню Джърси през 1973 г., както и заради подкрепата ѝ за колумбийско партизанско движение. Противниците критикуват този ход като използване на определението за политически цели.
За разлика от това, убийствата на цивилни граждани в Украйна и Сирия, предполагаемите убийства и опити за убийства на дисиденти и шпиони в чужди държави, както и подкрепата на Русия за сепаратистите в Украйна, които Съединените щати обвиняват в убийства, изнасилвания и изтезания, биха могли по-лесно да се впишат в критериите на Държавния департамент.
"Това предложение не е лишено от основания", казва Ариел Коен, старши сътрудник в Центъра за Евразия към Атлантическия съвет. "Въпросът е какви са последиците от икономическа гледна точка?"
Решението за добавяне на държава е важно, тъй като веднъж включени в списъка, държавите рядко се премахват. Обикновено за това е необходимо извънредно събитие, като например смяна на режима, както се случи с изваждането на Ирак от списъка през 2004 г. след свалянето на Саддам Хюсеин, или значителен обрат в политиката на САЩ.
Куба беше извадена от списъка по време на сближаването на администрацията на Обама с Хавана - ход, който беше отменен от администрацията на Тръмп. Судан беше изваден от списъка след 27 години като част от усилията на администрацията на Тръмп да възнагради страните, които нормализират отношенията си с Израел.
"Списъкът няма място за подобрение, освен за усъвършенстване", пише Даниел Байман в анализ на мярката за Института Брукингс, "Така че държавите, които драстично намаляват подкрепата си [за тероризма], но запазват някои остатъчни връзки, да не могат да се възползват от него".
Още: Руски експерт: От стратегическа гледна точка Русия вече загуби войната в Украйна
