На 17 септември американският президент Барак Обама призна, че епидемията от ебола, обзела Западна Африка, става неконтролируема. Опитите да се задържи разпространението на болестта, изолирайки пациентите и проследявайки социалните им контакти, се провалиха. Сега световната общественост възлага цялата си надежда на биомедицинските средства: моноклонални антитела и ваксини. Но производителите на лекарства срещу ебола вече загубиха състезанието – епидемията се разпространи прекалено бързо, за да могат биотехнологичните и фармацевтичните фирми да я догонят.
Още: "Отдадох сърцето и душата си на американската нация": Какво още пише в прощалното писмо на Байдън?
Според много западни специалисти най-големият проблем са фатално ограничените производствени мощности.
От научна гледна точка производството на ваксина срещу ебола не е нещо супер сложно. Фармацевтичните компании имат опит в производството на аналогични препарати, а изпитанията върху животни показаха, че вирусът може да се победи, коригирайки имунната реакция.
"Макар самата треска да е разрушителна за организма, за защита от нея са необходими само малко количество неутрализиращи антитела", твърди Джон Елдрижд, главен научен сътрудник в компанията Profectus BioSciences, която също подготвя ваксина срещу ебола, но до момента не е получила почти никакво финансиране. Основните трудности са свързани именно с масовото производство, пише в свой анализ lenta.ru.
Още: Кой причини пожарите в Лос Анджелис? Мел Гибсън и Антонио Бандерас в задочен спор (ВИДЕО)
Най-добре стоят нещата с ваксината, разработена от американски учени и произвеждана от британската корпорация GlaxoSmithKline (GSK): от 2 септември тя се изпробва върху хора. GSK обеща да произведе до десет хиляди ваксини до края на годината. Но това количество няма да спре епидемията: необходими са стотици хиляди дози, а при съществуващите мащаби на производството те ще са достъпни едва след половин година.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Парис Хилтън събра 800 000 долара за пострадалите от пожарите в Лос Анджелис
Още: Няма да позволят на Мъск да бъде решаващ фактор: В очакване на идването на власт на Доналд Тръмп
Компанията разглежда възможността за разширяване, но трябва да ѝ бъде гарантиран пазар за ваксината. „Когато се свързахме със Световната здравна организация през март, след първите случаи на зараза, никой не прояви интерес. Отговориха ни: Благодарим Ви, ще ви се обадим по-късно", разказва Рипли Балу, ръководител на програмата.
Вече се провеждат и клинични изпитания върху хора на друга ваксина, която научната общественост смята за по-ефективна. Тя е разработена от канадската Национална микробиологична лаборатория, а производството (по лиценз) е възложено на американската биотехнологичната компания New Link Genetics. Компанията може да предостави едва 1500 дози. Със своя ваксина е готова и Profectus BioSciences, но за увеличаването на производството от 5 до 20 хил. дози фирмата има нужда от гарантиран източника на финансиране.
По принцип производството на ваксини не е толкова сложно: трябва да се създадат повече изходни ваксинни вируси (т.нар. производствен щам), да се съберат и да се обработят. Okairos, неголяма италианска фирма, която изготвя ваксината за GSK, „отглежда” вируса в клетъчна линия, съдържащ се в еднократни биореактори с вместимост до 200 л. За създаването на заявените 10 хил. дози ще са необходими около два месеца.
Още: Комисията по ценните книжа на САЩ съди Мъск за купуването на Twitter
Още: След решение на САЩ да я извади от черния списък: Куба освобождава стотици затворници
Основателят на Okairos Рикардо Кортезе заяви, че десет милиона долара ще са достатъчни за преоборудването на комплекса, за да може фирмата да обработва няколко 400-литрови биореактора за два месеца. При подобни мащаби на производство, компанията би могла да произвежда 100 хил. дози на месец.
Но Балу е по-внимателен оценката си. Преди всичко вече се наблюдава дефицит на изходните вируси за ваксината: „Епруветките не бяха чак толкова много и ние вече изчерпахме запасите си.” Второ, оптималната среда за производството са гигантски биореактори с вместимост повече от хиляда литра, приличащи на цистерни за превоз на бира.
Проблемът е в това, че е много трудно да бъдат „забързани” клетъчните линии - скоростта на растежа на клетките е определена биологично. В най-добрия случай стотици хиляди дози ще бъдат готови след девет месеца, а това ще струва не по-малко от 25 млн. долара, твърди Балу.
Същите проблеми възникнаха с препарати за лечението на заболелите от треската. ZMapp (смес от три моноклонални антитела, получени в растителен субстрат – в листата на тютюн) показа своята ефективност при маймуни и бе приложен при седем заболели хора. Сега обаче е останала само една доза, тъй като целият производствен цикъл отнема няколко месеца, който изкарва няколко десетки дози – и това е максимумът.
Здравното министерство на САЩ води преговори с още две компании, но техните възможности също са ограничени до стотици дози на месец.
Има и друг изход – да се отглеждат антитела не в тютюн, а в клетъчни линии, получени от клетъчна линия от яйчник на китайски хамстер (ЯКХ). Това е стандартната технология за получаването на моноклонални антитела, достъпна на десетки биотехнологични компании по целия свят.
Но работата е там, че един от компонентите на ZMapp в клетките на ЯКХ действа не толкова ефективно. Сега канадските и американските учени, които са подбрали оптималният коктейл от антитела, търсят други комбинации и вещества, по- подходящи за клетъчните линии на ЯКХ. Но и за това е нужно време.
В момента Конгресът на САЩ разглежда законопроект, който да предостави на министерството на здравеопазването 58 млн. долара да разработването на ваксина и лекарства срещу ебола. Международният валутен фонд също ще отпусне 127 млн. долара. Това ще помогне в борбата с епидемията, но не бива да се очакват революционни резултати.
„Не зная дали тези мерки ще бъдат навременни и ще успеем ли да спрем процеса. Но се надявам, че към момента на избухването на следващата епидемия, ще бъдат предприети необходимите действия и това, което виждаме сега, никога вече няма да се повтори”, заяви представител на министерството.
Дори ако производството на ваксини успее да се увеличи десетки пъти, в обозримото бъдеще тя няма да е достатъчно за страните, където епидемията вече върлува. Има шанс ебола да не бъде пропусната в „чистите” съседни територии, благодарение на ваксинации във вид на пръстен около огнището на болестта.
„Такава е реалистичната картина. Но ние се състезаваме с времето”, казва д-р Мари Пол Кини от Световната здравна организация.
