Мъж от Мисури, неправомерно осъден за тройно убийство през 1978 г. и лишен от свобода за повече от 42 години, беше оневинен и освободен.
62-годишният Кевин Стрикланд твърди, че е невинен от ареста си на 18 години. Той беше осъден през юни 1979 г.
Стрикланд каза извън съда: „Не мислех, че този ден ще дойде“, съобщи Би Би Си.
Това беше най-дългото неправомерно лишаване от свобода в историята на щата, но според закона на Мисури той е малко вероятно да получи финансова компенсация.
Според данни от Националния регистър на оневиняванията, който регистрира оневиняванията от 1989 г., това ще бъде и седмата най-дълга неправомерна присъда, призната в САЩ.
Съдия във вторник разпореди незабавното освобождаване на Стрикланд от държавния арест след 15 487 дни зад решетките.
Адвокатите на Midwest Innocence Project, които са работили месеци наред, за да помогнат за освобождаването на Стрикланд, казаха пред Би Би Си, че са „в екстаз“ от новината.
„Бяхме уверени, че всеки съдия, който види доказателствата, ще установи, че Стрикланд е невинен и точно това се случи“, каза в изявление правният директор на проекта за невинност на Средния Запад Триша Рохо Бушнел.
Тя добави: "Нищо няма да му върне 43-те години, които е загубил, и той се връща у дома в щат, който няма да му плати нито цент за времето, което е откраднало от него. Това не е справедливост."
Щатът Мисури компенсира само затворниците, освободени от отговорност чрез ДНК доказателства, а не поради показания на очевидци, според Midwest Innocence Project.
Стрикланд беше осъден на доживотен затвор без възможност за условно освобождаване за 50 години, след като беше свързан със смъртоносния обир на дом в Канзас Сити на 25 април 1978 г.
Тази нощ четирима нападатели застреляха трима души в къщата: Шери Блек, 22, Лари Инграм, 22, и Джон Уокър, 20.
Четвъртата жертва - Синтия Дъглас, 20-годишна, се измъкна с наранявания, след като се престорила на мъртва. Гаджето на сестра й изразило предположение, че виновен за касапницата е бил тийнейджърът Стрикланд и след това според информации оказала натиск върху г-жа Дъглас да го посочи измежду заподозрените при очна ставка.
Стрикланд казва тогава на полицията, че си е бил вкъщи и е гледал телевизия. Никакво веществено доказателство никога не го е свързвало с убийствата.
