Докато коронавирусът разкъсваше света през 2020 г. и Съединените щати и други страни се сблъскаха с недостиг на тестове, предназначени за откриване на болестта, тогавашният президент Доналд Тръмп тайно изпратил тестове на руския президент Владимир Путин за негова лична употреба.
Путин, вцепенен от вируса, приел доставките, но се постарал да предотврати политически последици – не за него, а за американския му колега. Той предупредил Тръмп да не разкрива, че е изпратил оскъдното тогава медицинско оборудване в Москва, пише в нова книга редакторът на Washington Post Боб Удуърд. Той е бивш репортер на изданието, известен с това, че съобщи за скандала Уотъргейт по време на президентството на Ричард Никсън. Удуърд е написал книги за всеки от последните 10 президенти.
Според книгата, Путин казал на Тръмп: „Не искам да казваш на никого, защото хората ще ти се ядосат“. Четири години по-късно личните отношения между двамата изглежда са се запазили, съобщава Удуърд, докато Тръмп води кампания за завръщане в Белия дом, а Путин организира кървавата си атака срещу Украйна. В началото на 2024 г. бившият президент наредил на помощник да напусне офиса си в Мар-а-Лаго, частния му клуб и резиденция във Флорида, за да може да проведе личен телефонен разговор с руския лидер, става ясно от разказа на Удуърд.
Още: С писмо до Путин Куба поиска да е "партньор" в БРИКС
Книгата не описва какво може да са обсъждали двамата и цитира служител от кампанията на Тръмп, който хвърля съмнение относно предполагаемия контакт. Но неназованият помощник на Тръмп, цитиран в книгата, посочва, че знаменосецът на Републиканската партия може да е разговарял с Путин цели седем пъти, откакто Тръмп напусна Белия дом през 2021 г.
„По-лош от Никсън“
Тези взаимодействия между Тръмп и авторитарния лидер на държава във война с американски съюзник са в основата на заключението на Удуърд, че Тръмп е по-лош от Ричард М. Никсън, чието президентство беше прекратено от скандала Уотъргейт, разкрит преди половин век от Удуърд и колегата му от Washington Post Карл Бърнщайн. „Тръмп беше най-безразсъдният и импулсивен президент в американската история и демонстрира същия характер като кандидат за президент през 2024 г.“, пише Удуърд в книгата „Война“, която трябва да излезе официално на 15 октомври.
Говорителят на кампанията на Тръмп Стивън Ченг опровергава това. „Нито една от тези измислени истории на Боб Удуърд не е истина“, казва той, изразявайки лични нападки срещу автора и казвайки, че Тръмп не му е дал интервю за книгата. Ченг твърди, че книгата „или принадлежи към секцията за художествена литература на книжарница с намалени цени, или става за тоалетна хартия“.
Удуърд, който описва успехите и неуспехите на президентите на САЩ в продължение на 50 години, заключва, че Тръмп не е подходящ за поста, докато президентът Джо Байдън и неговият екип, независимо от грешките, са демонстрирали „стабилно и целенасочено лидерство.” Вицепрезидентът Камала Харис, кандидатът за президент на Демократическата партия, също се появява няколко пъти в повествованието, като Уудуърд я представя като проницателен и лоялен номер 2 на Байдън, но не и като влиятелен глас във външната политика на неговата администрация.
Войните и американската администрация
Книгата е четвъртата за Удуърд след победата на Тръмп през 2016 г. Тя се фокусира главно върху двете войни, съпътствали Байдън – инвазията на Русия в Украйна, която започна през февруари 2022 г., и кампанията на Израел срещу Хамас и други подкрепяни от Иран проксита след атаките на Хамас от 7 октомври 2023 г.
Книгата също така разглежда дългата сянка, хвърлена от Тръмп върху чуждестранните конфликти от последните четири години и върху горчивата политическа среда в САЩ, в която те се развиха. Тя включва откровени оценки на Байдън за собствените му грешки, включително решението му да направи Мерик Гарланд главен прокурор. В отговор на наказателното преследване на сина му Хънтър – от специален прокурор, посочен от Гарланд на фона на пристрастни взаимни обвинения относно наказателното преследване на Тръмп от Министерството на правосъдието – президентът казал на свой сътрудник: „Никога не трябваше да избирам Гарланд“.
Удуърд разкрива как Байдън е мислил какво решение да вземе, преди да напусне президентската надпревара през юли, включително по време на обяд по-рано същия месец с Антъни Блинкен, неговия държавен секретар. Блинкен, съобщава Удуърд, предупреди Байдън в личната трапезария до Овалния кабинет, че ако продължи кампанията си и загуби от Тръмп, това ще бъде неговото наследство. Все пак Блинкен бил убеден в края на вечерята, че президентът е склонен да остане в надпреварата, подчертавайки колко непредсказуеми остават понякога решенията на Байдън до последния момент.
Ситуацията в Близкия изток
„Войната“ осветлява неистовите и често неуспешни усилия на екипа на Байдън да предотврати ескалацията в Близкия изток – битки, които президентът започнал да вижда като неотделими от политическото оцеляване на израелския премиер Бенямин Нетаняху и от политическата динамика в Съединените щати.
Според Удуърд, един от съветниците по националната сигурност на Тръмп, Кийт Келог, се е срещнал тайно с Нетаняху по време на пътуване до Израел по-рано тази година. След завръщането си Келог разпространи публично меморандум, в който ефективно обвинява Байдън за водената от Хамас атака срещу Израел, като пише: „Това посещение затвърди мнението, че ерозията на администрацията на Байдън за ролята на САЩ да възпира в световен мащаб и нейните провалени политики спрямо Иран доведоха до регионална война в Близкия изток с опустошителни последици за нашия съюзник Израел“.
Още: Тръмп: САЩ никога няма да забрави войната в Израел
По това време съветниците на Байдън настояваха лидерите на Израел да се съгласят на споразумение за прекратяване на огъня като част от усилията за предотвратяване на нахлуването в Рафах, в южната част на Ивицата Газа. Техните искания бяха напразни; офанзивата в Рафах започна през май. Никой тогава не усети по-красноречиво ограниченията на администрацията да възпира Израел по-остро от Блинкен. „Беше очевидно, че Блинкен няма влияние“, пише Удуърд.
Влиянието на Тръмп върху Украйна също беше ясно изразено, дори от дома му в Мар-а-Лаго. Съпротивата на бившия президент срещу финансирането на военните усилия на Киев създаде блокада от Републиканската партия в Камарата. Миналата пролет председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън успя да убеди Тръмп да смекчи позицията си, според Удуърд, не като му показа, че каузата на Украйна е справедлива, а като го убеди, че пакетът от помощи ще помогне на републиканците в изборите и по този начин да го облагодетелства лично в навечерието на вота през ноември.
Позицията на Камала Харис
„Войната“ предлага няколко моментни снимки на Харис, винаги в поддържаща роля на Байдън, която едва ли сама определя външната политика. Книгата разказва как Харис се е опитала да насърчи френския президент Еманюел Макрон към действие през есента на 2021 г., в подготовка за това, което американското разузнаване посочи, че ще бъде значителна руска военна акция срещу Украйна. Също така, вицепрезидентът представи своята позиция пред украинския президент Володимир Зеленски на Мюнхенската конференция по сигурността през февруари 2022 г., като стигна толкова далеч, че го притисна да разработи план за наследяване, гарантиращ стабилност, „ако бъде заловен или убит“, както каза тя.
Още: Камала Харис няма да води мирни преговори с Путин без Украйна
Книгата разкрива как нейният силен публичен тон след среща през юли с Нетаняху – обещавайки, че "няма да мълчи" за палестинските страдания – контрастира остро с нейния по-приятелски подход, демонстриран насаме с него. Разликата, според Удуърд, вбесила Нетаняху, който останал шокиран от нейните публични забележки.
От израелска гледна точка, обаче, Харис носи малка отговорност за подхода на администрацията към конфликта. „Досега не чувствах, че вицепрезидентът Харис има някакво влияние върху нашите проблеми“, цитиран е да казва Майкъл Херцог, израелският посланик във Вашингтон, за периода преди Харис да смени Байдън в листата. „Тя беше в стаята, но никога не е оказвала влияние“, добавя той.
Ролята на Тръмп във външната политика
Що се отнася до собствения процес на вземане на решения на Тръмп по отношение на външните работи, когато беше главнокомандващ, книгата показва как той е възприел широк спектър от гледни точки, включително от хора без подходящ опит. По време на среща на високо равнище за Афганистан, проведена в Ситуационната зала, Тръмп обиколил масата, за да поиска мнението на всички. „Г-н Президент, аз само водя бележки“, отклонил въпроса един от присъстващите. "О, не", отговорил Тръмп, "ако сте в тази стая, вие говорите." Така жената споделила накратко вижданията си.
Още: Любимата резиденция на Путин в Сочи е срината, диктаторът се страхува да лети дотам (ВИДЕО)
„Войната“ представя изтеглянето от Афганистан през лятото на 2021 г. като болна тема за администрацията на Байдън, която оформя американския отговор на други международни горещи точки. Провалът, при който американското разузнаване не успя да предвиди колко бързо талибаните ще завземат властта, предизвикал съчувствие у архитекта на първоначалната инвазия през 2001 г., Джордж У. Буш, който казал на Байдън: „О, Боже, мога да разбера през какво преминаваш. И аз получих обиди от моите служители в разузнаването.“
Удуърд сравнява провала на разузнаването в Афганистан със забележителното прозрение, придобито от американските шпиони за руските планове преди пълномащабното им нахлуване в Украйна през 2022 г. Възможностите на САЩ, съобщава Удуърд, включват и човек на разузнаването в Кремъл.
Книгата показва как ранните решения на Байдън, които понякога бяха в противоречие с преценките на най-близките му съветници, оформиха хода на войната. Най-важното беше публичното му обещание, че Вашингтон няма да ангажира войски в конфликта, което премахна ключова разменна монета от масата, но постави маркер за американската общественост, която се боеше от нови чуждестранни военни авантюри. Според Удуърд Байдън смята, че руската агресия в миналото е била лошо управлявана от неговите предшественици, включително от този, на когото бе вицепрезидент – Барак Обама. „Барак никога не е приемал Путин насериозно“, казва Байдън на близък приятел.
Собствените грешки на Байдън струват скъпо, разкрива книгата. През януари 2022 г. той изглежда подкопа американската решителност, като предположи, че Русия се стреми само към „незначително нахлуване“. Неговият съветник по националната сигурност, Джейк Съливан, трябваше да ограничи щетите от тази преценка с помощта на колеги от девет страни от НАТО, в допълнение към Япония, разкрива Удуърд.
Още: Тръмп: Израел да удари ядрените обекти на Иран
Уудуърд пише, че най-деликатната дипломация на Байдън обаче е включвала опит да се изключи ядрената опция на Русия. През есента на 2022 г. тази опция изглеждаше като реална, тъй като американските разузнавателни агенции съобщиха, че Путин сериозно обмисля използването на тактическо ядрено оръжие – в един момент оценявайки вероятността на 50 процента. Особено неистов опит да се върне Москва от ръба дойде през октомври същата година, когато изглежда, че Русия полага основите за ескалация, като обвинява Украйна, че се готви да взриви мръсна бомба.
Преговорите в Близкия изток
Екипът на Байдън се сблъска с подобни инфарктни моменти и с израелците, съобщава Уудуърд, предричайки кампанията на Нетаняху срещу Хизбула. Въпреки настояването на Вашингтон, Тел Авив изрично отхвърли призивите за прекратяване на огъня.
Паралелно с необоснованите руски твърдения за намерението на Украйна да използва мръсна бомба, израелците изглеждаха готови, в дните след 7 октомври 2023 г., да започнат превантивен удар срещу Хизбула въз основа на това, което американските експерти смятаха за „неверни“ предупреждения на Хизбула за мобилизация по северната граница на Израел.
„Израелците винаги правят това“, беше реакцията на Брет Макгърк, координатор на Байдън за Близкия изток, се казва в книгата. „Те твърдят, че имаме информация! Ще го видите. Ще го видиш. Но около 50 процента от времето така наречената информация всъщност не се появява. Привидните дронове, докладвани от израелците, се оказаха птици, обяснява Уудърд.
И все пак книгата също така показва как администрацията на Байдън не направила много, за да промени политиката си спрямо Израел, дори когато висши служители на САЩ изоставиха убеждението си, че правителството в Йерусалим действа добросъвестно. Още в дните след 7 октомври впечатлението на Блинкен от подхода на министъра на отбраната Йоав Галант бilo: „Няма значение колко хора умират. Имам мисия да изкореня "Хамас" и няма значение колко палестинци ще умрат. Няма значение и колко израелци умират“.
Байдън, според Уудърд, е бил предпазлив при определянето на ограничения върху поведението на Израел. В разговор очи в очи през април Нетаняху обещал на Байдън, че офанзивата в Рафах ще отнеме само три седмици, обещание, което американският президент никога не е приемал сериозно. „Ще отнеме месеци“, отговорил Байдън. Пред сътрудници Байдън се оплакал, че Нетаняху е лъжец, интересуващ се единствено от политическото си оцеляване. Той смятал същото за сътрудниците на премиера, като казал, че 18 от 19 души, които работят за Нетаняху, са „лъжци“.
В същото време подкрепата за близкоизточната политика на администрацията на Байдън дойде от неочаквани места, разкрива книгата. Преди атаките на 7 октомври сенатор Линдзи Греъм, лоялен сътрудник на Тръмп, който премина от открит критик на саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман до доверен човек, предал информация на Байдън за перспективите за нормализиране на отношенията между Саудитска Арабия и Израел. Греъм вярвал, че е най-добре нормализирането да бъде завършено при Байдън, твърдейки, че демократите в Конгреса няма да са склонни да подкрепят инициатива, спонсорирана от Тръмп.
Още: "Не е годен за президент на САЩ": Атаките към Тръмп от лагера на Харис не спират
След 7 октомври Греъм продължил да се ангажира с престолонаследника. По време на мартенско посещение на сенатора в Рияд, което е разказано от Уудуърд, Греъм предложил телефонен разговор с Тръмп, когато престолонаследникът извадил телефон с надпис „TRUMP 45“. В по-ранни срещи престолонаследникът размахал други подобни устройства, включително едно с надпис „ДЖЕЙК СЪЛИВАН“ за съветника по националната сигурност на Байдън.
По време на мартенския разговор с Тръмп, проведен от престолонаследника по телефон на високоговорител, при който Греъм присъствал, бившият президент подразнил сенатора, че веднъж е призовал за отстраняването на саудитската кралска особа заради убийството на колумниста на Washington Post Джамал Хашоги, за което ЦРУ заключава, че Мохамед е поръчал. Греъм отхвърлил това, твърдейки, че е сгрешил за автократа.
Кралският двор в Рияд обаче не е сравнението, което Греъм използва, когато описва посещения в резиденцията на Тръмп в Мар-а-Лаго. Според Удуърд сенаторът се позовава на още по-брутална форма на авторитаризъм. „Да отидеш в Мар-а-Лаго е малко като да отидеш в Северна Корея“, цитира книгата думите на Греъм. „Всички се изправят и пляскат всеки път, когато Тръмп влезе“, добавя той.
