Панамският канал не се продава. Така президентът на Панама Хосе Раул Мулино отвърна на скорошните изявления на новоизбрания президент на Съединените американски щати Доналд Тръмп, който наред с мерака към Гренландия заплаши този уикенд да възстанови контрола на страната си над ключовия воден път. Също така той обвини Панама, че е въвела прекалено високи тарифи за преминаване през канала, предаде американската медия CBS News.
Новоизбраният президент Доналд Тръмп многократно е предлагал Съединените щати да поемат Панамския канал, корабен воден път, който пресича Централна Америка, освен ако таксите за използване на канала не бъдат намалени. Оттогава Тръмп многократно публикува за канала.
Това е последното от поредица подобни изявления на Тръмп, който наскоро предложи Съединените щати да превземат Гренландия, идея, която той също предлагаше по време на първото си президентство. Освен това се шегува, че Канада е щат на САЩ. ОЩЕ: Доналд Тръмп: САЩ отново може да контролират Панамския канал
Историята на Панамския канал
Панамският канал е построен от Съединените щати между 1904 и 1913 г. и е открит през 1917 г. Изграждането на канала струва около 375 милиона долара, което го прави най-скъпият строителен проект в историята на САЩ по това време, според Управлението на Панамския канал. Хиляди работници губят живота си по време на изтощителния строителен процес.
Каналът свързва Тихия и Атлантическия океан, като предлага на корабите пряк път, за да избегнат заобикалянето на върха на Южна Америка. Каналът революционизира корабоплаването в региона.
САЩ придобиват правата за изграждане и експлоатация на канала в началото на 20-ти век, но по това време Панама е в процес на отделяне от Колумбия, чийто сенат отказва да ратифицира договор, който би позволил изграждането на канала, според Службата на историка на Държавния департамент.
За да гарантира, че каналът може да бъде построен, тогавашният президент Рузвелт подкрепя независимостта на Панама и през 1903 г. двете страни подписват договор, който установява постоянни права на САЩ върху „зона на Панамския канал“, която се простира из цялата страна. Лицето, което е преговаря от името на Панама, обаче не е имало официално съгласие от правителството на нацията и не е живяло в страната от 17 години, което кара много панамци да поставят под въпрос валидността на договора, според Службата на историка. ОЩЕ: Панамският канал – знаете ли от кого е прокопан?
През 20-ти век САЩ и Панама се справят с напрежението около канала, включително бунт през 60-те години, който води до кратко прекъсване на дипломатическите отношения между страните. През 1967 г. САЩ и Панама започват преговори за нов договор, като в крайна сметка постигат споразумение, но промяна в избраните лидери и преврат в Панама водят до създаването на ново правителство в централноамериканската нация, според Службата на историка . Поради това преговорите „претърпяват сериозен провал“.
Те продължават през 70-те години. Когато Джими Картър е избран за президент, той прави приключването на преговорния процес приоритет и през 1977 г. са внесени два договора в Сената на САЩ: Договорът за неутралитет, в който се казва, че САЩ могат да използват своята армия за защита на канала, което позволява на на САЩ постоянно да използва водния път и Договора за Панамския канал, който ще сложи край на съществуването на зоната на Панамския канал и ще позволи на каналът да бъде предаден на Панама през декември 1999 г. Като част от втория договор за Панама също ще остане основната отговорност за защитата на канала.
Договорите, известни като Договорите Торихос-Картър, са подписани на 7 септември 1977 г. През пролетта на 1978 г. Сенатът на САЩ гласува да ратифицира договорите и Картър ги подписа като закон на 27 септември 1979 г. и каналът беше прехвърлен на Панама на 31 декември 1999 г. по време на администрацията на Клинтън. ОЩЕ: Тръмп поиска да контролира Гренландия, премиерът на страната реагира остро: Не се продава!
