През 1951 г. САЩ подписаха споразумение с Дания, в което се ангажираха да защитават Гренландия от нападение. Минаха 74 години оттогава, а днес противно на всякаква логика заплахата идва от точно от Вашингтон. Няма съмнение коя от двете държави би спечелила една евентуална война, тъй като армиите им и военните им възможности са несъпоставими. Дания обаче би имала вероятно по-добри шансове, ако се обърне към адвокати.
Копенхаген може да потърси правна помощ поне по следните три важни въпроса, пише Politico:
- има ли ЕС задължение да защитава Гренландия;
- може ли да се позове на разпоредбите за обща отбрана на НАТО в случай на нападение от най-големия член на Алианса;
- какви са задълженията на Вашингтон по договора от 1951 г.
Още: Вместо неразумни заплахи Тръмп може да купи Гренландия и това ще е сделката на века
Най-кратката война в света
САЩ имат най-големия бюджет за отбрана в света, като са похарчили 948 милиарда долара миналата година, а въоръжените им сили наброяват 1,3 милиона като някои от тях в момента са разположени в Гренландия.
За сравнение Дания е похарчила 9,9 милиарда долара миналата година, има само 17 000 войници и е прехвърлила по-голямата част от тежката си наземна военна техника на Украйна.
Ако Тръмп изпълни заплахата си да анексира Гренландия със сила, "това ще бъде най-кратката война в света, защото Гренландия няма отбранителни способности", казва Улрик Прам Гад, старши сътрудник в Датския институт за международни изследвания.
Още: Премиерът на Гренландия отива на среща с краля на Дания след заплахата на Тръмп да завладее острова
Дания е наясно, че сама не може да се защити
Съгласно пакта от 1951 г. Съединените щати поеха правно задължение да защитават огромния арктически остров от всякакви атаки, предвид неспособността на датската армия да отблъсне потенциален агресор без външна помощ.
"Дания е наясно, че не може сама да защити Гренландия от никого", отбелязва Кристиан Сьоби Кристенсен, старши изследовател в Центъра за военни изследвания към Университета на Копенхаген.
Ако Тръмп се опита да завземе територията със сила, "възниква въпросът: срещу кого ще се бият американците? Със собствената си армия ли? Те вече са там", добавя той.
След края на Студената война САЩ значително намалиха военното си присъствие на острова, но космическата база Питуфик в северозападна част на острова Гренландия все още разполага с радарна станция за ранно предупреждение. Това е ключово съоръжение, способно да открива космически кораби и балистични ракети, включително потенциални ядрени бойни глави, изстреляни от Москва.
Междувременно датските въоръжени сили не са оборудвани или обучени да устоят на американска инвазия. Дания освен това значително намали собствените си оръжейни запаси, прехвърляйки артилерийски системи и танкове в Киев, с аргумента, че за разлика от украинците, датчаните не са изправени пред пряка заплаха от враждебна империалистическа сила.
Помощ от ЕС?
Ако Копенхаген се съпротивлява, разчитайки на правила и закони, може да се обърне за помощ към ЕС.
Според представител на Европейската комисия, в случай на "крайно теоретично" нахлуване на САЩ в Гренландия, ще бъде приложен член 42, параграф 7 от Договора за взаимопомощ на ЕС. В сегашния си вид обаче тази клауза "няма смисъл, тъй като зад нея не стои реална военна сила", посочва Даниел Фиот от Центъра за сигурност, дипломация и стратегия към Брюкселското училище по управление.
Също така остава неясен въпросът дали Дания, която е член-основател на НАТО заедно със Съединените щати, ще може да се позове на член 5 – клаузата за взаимопомощ – срещу друг съюзник от Алианса. Това ще е прецедент.
"По същество имаме членка на НАТО, която анексира територията на друга членка на НАТО. Това е напълно неизследвана територия", казва Агате Демараис, старши сътрудник в Европейския съвет за международни отношения.
