Фотографията работи с образи, улавя миговете от реалността и ги запечатва на хартия или дигитален носител за вечни времена.
Преди години, когато компютрите са били само мечта обаче, фотографите също са можели да обработват майсторски своите снимки, да ги манипулират с оглед на художествена концепция, стил или преднамерено действие. Именно такъв поглед върху историята на манипулираната фотография предлага нова изложба на музея "Метрополитън" в Ню Йорк.
Гола жена в чаша; две снимки на Елвис Пресли – едната оригинална, другата обработена, за да се покаже как би изглеждал с военна подстрижка; снимки на реални хора с нереални образи на призраци зад тях са само част от експозицията.
"Днес е много по-лесно. Програми като „Фотошоп” правят процеса по обработването и манипулирането на снимките по-лесен, по-достъпен и по-бърз, откогато и да било. Мотивите за обработването на фотографиите могат да бъдат политически, художествени – да направиш една снимка да изглежда по-добре, по-продаваема", смята Ния Финеман, куратор на изложбата.
В архивните фотографии на съветския диктатор Сталин буквално „се прочистват” неудобни хора, като случая с бившия шеф на тайната му полиция НКВД Николай Йежов. Така последният „изчезва” от снимка от 1937 г. и остава Генералисимусът с Лаврентий Берия и още един близък сътрудник.
"Тази снимка на Сталин с Ленин е допълнително обработвана, с ретуширане. Сталин е направен да изглежда по-голям, по-здрав и по-силен, а е подчертана слабостта на Ленин, сякаш е някакъв незначителен човек, обяснява Ния Финеман.
Нацисткият режим също използва техниките на манипулацията. На две снимки на Адолф Хитлер в берлинската вила на режисьорката Лени Рифенщал може да се забележи преди обработката министърът на пропагандата на Райха Йозеф Гьобелс, а след нея той липсва. Причината за изчезването му остава неясна.
В изложбата могат да се видят майсторски снимани или обработени фотографии на небостъргача Емпайър Стейт Билдинг със залепнал на покрива му дирижабъл, на опустошителните последици от евентуален ядрен взрив в Манхатън, „режисирана” екзекуция на Бруно Ричард Хауптман, похитителя и убиеца на сина на авиатора Чарлс Линдберг. Има и многобройни примери за обработка на снимки с художествена цел – творби на утвърдени фотографи като Ив Клайн и Уанда Вулц.
Редактор: Ивайло Кючуков