Ан още от дете мечтае да стане моряк. Но само за седмица тази мечта се срива. В началото на разговора ни тя подбира думите си много внимателно. "На жените в този бранш не им е леко." После добавя, че била изнасилена още през втората седмица в Морската академия. Тогава била едва на 16 години. Навремето младата британка не споделила с никого случилото се - срамувала се.
"Бях сама"
Ан се преместила на друг кораб. Но посегателствата там били още повече. Страхът от нападения я съпътствал непрестанно. Една вечер на излизане от банята тя заварила боцмана в стаята си. А именно той е трябвало да я обучава. Дори в кабината си не била на сигурно място.
Ан докладвала боцмана. "Човекът от отдел "Кадри" ми каза, че е трябвало да си давам сметка за това". Оттам нататък ѝ станало ясно, че няма кой да я пази. "Нямаше къде да отида."
Случаят не е единичен
Случаите като този на Ан са много. "От жените матроси, с които съм се срещала през последните години, имаше само една, която каза, че не е преживявала нищо подобно", казва Рейчъл Глин-Уилямс, която отговаря за психичното здраве на моряците. Факт е, че делът на жените в екипажите на товарните кораби е само 2%. В сферата са заети 1,5 милиона души, но 98% са мъже.
Ан работила по корабите в продължение 12 години, пътувала е из целия свят. И всеки път, когато поемала нов курс, питала дали в екипажа има мъже, които биха създавали проблеми. С течение на времето тя се научила как да избягва някои от колегите и да носи "правилните дрехи".
В един момент дори получила възможността да стане капитан. Но така и не се стигнало до там. С годините физическите посегателства намалели, но обидите, похотливите погледи и мобингът през социалните медии така и не спрели. Всеки пък с намека: жена няма какво да търси тук. В крайна сметка тя решила да поемe работа на сушата. "Изглежда така, сякаш те са спечелили", казва тя пред ДВ.
Миналата година Асоциацията на жените в мореплаването WISTA е провела допитване по темата с 1128 жени от бранша от 78 държави. 60 процента от тях са споделили, че на борда са ставали жертва на дискриминация на полова основа. 25 на сто са заявили, че спрямо тях често е имало физически и сексуални посегателства и личното им пространство е било нарушавано.
Разкриването на посегателствата е трудно
Съществуването на споменатата статистика е цяло чудо - тъй като много малко от случаите се докладват. Жертвите често не смеят да разкажат за претърпяното, защото нерядко им се налага да работят в продължение на месеци в непосредствена близост със своите нападатели. А и много от младите жени не искат да навредят на кариерата си, казва Беки Нюдик от неправителствената организация Safer Waves, която консултира жертвите анонимно.
Но дори те да докладват случаите, се сблъскват с други предизвикателства. Така например най-близката полицейска служба често е на хиляди километри разстояние. Разследванията са трудни. Показания на свидетели често липсват, тъй като екипажите на корабите редовно се сменят. "Освен това в много случаи не е еднозначно под каква юрисдикция попада определено деяние, щом е извършено в международни води. Досега нито един моряк не е бил осъден за сексуално посегателство", обяснява Нюдик.
Психоложката Рейчъл Глин Уилямс посочва, че част от проблема е културата в бранша. "Моите пациентки често чуват изречения от типа - знаеш го какъв е, просто го избягвай", разказва тя. "Като че ли е задача на жертвата да се предпази сама, вместо да се открие и отстрани източникът на заплахата."
#metoo в открито море
Постепенно все пак нещата се раздвижват. През 2021 година американката Хоуп Хикс под псевдонима Midshipman X разпространява сведения за това как е станала жертва на изнасилване на борда. Тя пише, че всяка жена от нейния випуск на Американската морска академия е преживявала сексуални подмятания или атаки по корабите. Със своя текст тя поражда настоявания за промяна в културата по корабите, темата привлича и интереса на политиците.
Ан пък споделя преживяванията си пред слушателки от морските академии във Великобритания. Постоянно чува от младите жени, че този вид истории се повтарят. Но поне сега вече те имат смелостта да говорят за тях.
Самата Ан от две години ходи на психотерапия. Споделя, че ѝ е трудно, но го прави заради съпруга си - опитва се да се справи с чувството си на вина. Не иска повече да се пита дали е можела да предотврати посегателствата. Но сега е изпълнена с надежда, че споделянето на преживяванията ще ѝ помогне. "Моите мъчители трябва да се срамуват, не аз."
Източник: Дойче веле
