В изборната битка в САЩ инвестират не само американски фирми и профсъюзи. Доста активни са и дъщерните фирми на европейски концерни. Най-големите спонсори сред тях са една швейцарска банка и британски оръжеен концерн.
Според изследване на Дойче Веле, американски дъщерни фирми на международни концерни са дарили близо десет милиона долара за предизборната борба в САЩ. Основният дял (8,6 млн. долара) се пада на фирми със седалище в Европа. Останалите пари са дарени от фирми в Япония (597.000 долара), Канада (108.000 долара), Мексико (61.000 долара) и Австралия (32.000 долара).
Чужденци без право на постоянен престой в Щатите, както и чуждестранни фирми нямат право да даряват средства за кандидатите в американските избори. Това ограничение обаче не важи за американските дъщерни фирми на големите международни концерни. Също както и фирмите, чието седалище се намира в САЩ, така и те имат правото съвсем легално да създават т.нар. Political Action Committees (PACs), т.е. комитети за събиране на политически дарения. Всички те са длъжни да се регистрират пред американските изборни власти.
Според проф. Джеймс Дейвис, декан на Школата по икономика и политически науки към университета Санкт Гален в Швейцария, въпросните политически комитети играят твърде непрозрачна, но важна роля в изразяването на политическите интереси в САЩ. Той обяснява, че тази тенденция се е засилила най-вече след историческото решение на Върховния съд от 2010, с което правилата за изборно финансиране са били сериозно либерализирани. "В наши дни човек си осигурява вниманието на политиката чрез едно голямо парично дарение", изтъква Дейвис.
Най-щедрите спонсори от Европа
Най-големият чуждестранен спонсор на политическите комитети е голямата швейцарска банка UBS. Нейният PAC e инвестирал до момента 741.750 долара в предизборната битка за Конгреса, като парите са отишли предимно в подкрепа на републиканците. Сред подкрепените са например конгресмените Джеб Хенсърлинг и Шон Дъфи. Хенсърлинг е председател на Комисията за контрол на финансовите услуги в американската Камара на представителите. Дъфи пък е председател на подкомисия за контрол на финансовите услуги. И двамата са получили максималното допустимо дарение от по 10 000 долара.
Вторият най-голям спонсор е оръжейната фирма BAE Systems. От нея кандидатите в изборите за Конгреса, предимно от Републиканскатка партия, са получили досега 412.500 долара. Най-големите суми са били предназначени за конгресмените Мак Торнбъри и Джон Маккейн. Торнбъри е председател на Военната комисия в Камарата на представителите, а Маккейн е председател на Военната комисия в Сената. От BAE Systems отказаха да дадат интервю по темата за Дойче Веле.
Третият най-значим комитет за политически действия с чуждестранна връзка е американската дъщерна фирма на френския фармацевтичен концерн "Санофи." Досега той е инвестирал 404.975 долара в кампанията по избора на нов Конгрес. Сред облагодетелстваните е републиканският конгресмен Фред Ъптън (9000 долара). Той е председател на Комисията по енергия и търговия в Камарата на представителите. Тази комисия отговаря и за публичното здравеопазване, както и за медицинските изследвания.
На запитването на Дойче Веле от "Санофи" отговориха, че въпросните дарения са "доброволни дарения от страна на сътрудници на "Санофи", а не от самата фирма или нейните дъщерни подразделения."
Дарения с германска връзка
Най-големият комитет за дарения с германско участие е свързан с американското дъщерно предприятие на германския химичен концерн BASF. Този комитет заема петото място в списъка на организациите с чуждестранни корени: той е превел досега 312.250 долара на кандидати за конгресмени. Сред получателите фигурира името на републиканеца Кевин Маккарти, настоящ лидер на мнозинството в Долната камара на Конгреса.
От BASF обясниха: "Политическият комитет за дарения е организиран от наши сътрудници в САЩ и представлява независима, държавно регистрирана организация на служителите, която набира дарение за политически цели и решава независимо как да ги разпределя."
"Който вярва, че дарителите в тези комитети – независимо дали става дума за фирми или членове на профсъюзи, са напълно независими от всякакъв вид политическо влияние, навярно вярва и в добрата фея", казва проф. Джеймс Дейвис. Той смята, че техните уверения за независимост не са достоверни, защото повечето комитети влагат парите си съвсем целенасочено. Според Дейвис, има съвсем ясни причини за това, че повечето пари отиват при републиканците: "Това се дължи на факта, че републиканците контролират Конгреса", казва той.
Също така не е случайно, че сред облагодетелстваните са предимно председатели на комисии или подкомисии от важните браншове, разяснява Дейвис. "Това е стратегическо поведение, но то не цели да се купува влияние, а само достъп – и когато някой има нужда от важна среща с някого, за да разясни позициите си, той естествено получава съответната покана", казва професорът.
Даренията се насочват най-вече към онези сфери, които са силно държавно регулирани. Към тях спада фармацевтичният сектор, финансовият бранш или браншовете, свързани с опазването на околната среда. Същото се отнася и до сфери, в които държавата е сред основните купувачи – като в оръжейната индустрия.
Почти всички дарения са за Конгреса
Фактът, че повечето комитети за дарения с чуждестранна връзка концентрират вниманието си основно върху кандидат-конгресмените, също не е изненадващ. Конгресът е този, който кове законите и който решава как да се разпределят бюджетните средства. Затова има по-голям смисъл да се правят дарения на утвърдени конгресмени, отколкото на кандидати за президент, особено ако тези са още във фазата на предварителните избори.
Затова дарението за Марко Рубио в размер от 4000 долара, направено от американската дъщерна фирма на германския концерн T-Mobile, си остава изключение. Същата фирма обаче е дарила и над 220 000 долара на американски конгресмени.
Източник: Дойче веле
