Какво очаква световната икономика през 2016 година? Добрата новина е, че тя почти сигурно ще нарасне. Само много мощен неблагоприятен шок - нова финансова криза или война между великите сили - ще спре растежа напълно, посочва "Файненшъл таймс".
Според Consensus Forecast се очаква глобалният икономически растеж да бъде 2,8% през 2016 година - по-висок в сравнение с 2,6% през 2015 година. Тази прогноза изглежда доста добра. Тя обаче прикрива големи икономически различия и рискове.
На практика всички икономики, където хората имат високи доходи, се върнаха към растежа. Според прогнозите икономиката на еврозоната ще нарасне с 1,7% през 2016 година, повече в сравнение с 1,5% през 2015 година, британската - с 2,3%, а американската - с 2,5%. Очакванията са Япония да регистрира икономически растеж от 1,2% през 2016-а, повече в сравнение с 0,6% през 2015 година, информира Mediapool.bg.
Прогнозите са, че Азия (без Япония) отново ще води глобалната икономика, с растеж от 5,7%. Очаква се Индия да е най-бързо растящата голяма икономика през 2016-а, с темпове от 7,8% срещу 6,5% за Китай. Бразилия и Русия обаче са в рецесия: прогнозите са, че икономиката на първата ще се свие с 2,2% през 2016 година след -3,5% през 2015 година. Очаква се руската икономика намалее с 0,2% срещу -3,8 процента през миналата година, допълва БТА.
Краят на бума на суровините и по-конкретно сриването на цените на петрола породи сложни рискове. Спадът на цените на суровините е предопределен да направи част от дълговете на компаниите за добив на суровини все по-лоши. Той също така намали държавните приходи и по този начин увеличи фискалния дефицит на зависещите от суровините икономики.
В същото време спадът на цените на суровините повишава реалните доходи на потребителите. Това би трябвало да увеличи тяхното потребление. На равнище страни Австралия, Канада, Русия, Бразилия и Южна Африка са основни губещи, докато еврозоната, Япония, Китай и Индия са печеливши.
Макроикономическите различия между държавите с високи доходи освен това се увеличиха. Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ започна цикъл на затягане на паричната си политика, като повиши лихвените проценти през декември 2015 година. Bank of England може да последва негови пример през 2016 година. Междувременно Европейската централна банка (ЕЦБ) и Bank of Japan все още смекчават агресивно паричната си политика.
Началото на цикъла на затягане в Съединените щати вероятно ще остави долара силен. Съчетанието от падащи цени на суровините, силен долар и по-високи лихви в САЩ ще засили допълнително натиска върху много длъжници, по-конкретно върху онези, чиито кредити са деноминирани предимно в американската валута.
Наред с тези различия има най-малко четири важни несигурни неща. Първото е дали решението на УФР да започне да затяга паричната си политика ще се окаже мъдър ход или грешка, която е толкова сериозна, че трябва да бъде отменена.
Второто е дали натискът върху еврозоната, по-специално слабото търсене и високата безработица, ще предизвикат нов цикъл кризи.
Третото и най-важното е дали китайското правителство ще се справи с предизвикателствата на реформирането на своята необичайно зависима от инвестициите и кредитите икономика и едновременно с това ще избегне дестабилизиращото обезценяване на юана.
Последното е дали затрудненията в зависимите от суровините икономики ще отприщят нова вълна от финансови кризи.
Към до голяма степен икономическите несигурности се прибавят и геополитическите рискове. Популизмът в политиката е във възход. Русия на Владимир Путин и Китай на Си Цзинпин са склонни към войнствено поведение. Части от Близкия изток са в хаос.
Справянето с тези разнородни рискове ще изисква търпение и мъдрост - качества, които не са в голяма наличност. Световната икономика обаче въпреки всичко навярно ще остане на крака, така както през 2015 година. Вероятният резултат е поредна година на продължаващ, макар и не кой знае какъв растеж. Той може да бъде и по-добър. По-вероятно обаче е да се окаже по-лош.
