Президентът Тръмп обеща на Северна Корея „огън и ярост, каквито светът не е виждал“, ако страната продължи да заплашва Съединените щати. Неговият коментар дойде веднага след публикация, в която се цитираше разузнавателна оценка, според която Пхенян е успял да минимизира ядрена бойна глава. Миниатюризацията е критично важна стъпка към способността за поставяне на такова устройство на ракета – така че, ако информацията е вярна, тя определено е обезпокояваща и трябва да бъде взета под внимание от тези, които са натоварени за нашата национална сигурност.
Но ред е за малко самодисциплина на главнокомандващия и някаква перспектива. Това пише журналистът Джон Кърби от CNN.
„Огнената” риторика на президента Тръмп само нагнетява още повече напрежението. И тя играе в полза на Ким Чен Ун. Доводите на Ким Чен Ун – колкото и абсурдно да звучат – са, че на Северна Корея са необходими ядрени оръжия, за да се гарантира оцеляването на режима и сдържане на Съединените щати, страна, за която той продължава да е убеден, че иска да го свали от власт. Помислете как реагира на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН външният министър на Северна Корея: „При никакви обстоятелства ние няма да поставим ядрените и балистични ракети на масата за преговори“, гласи изявлението на Ри. „Нито пък ще се отклоним и един сантиметър от пътя за засилване на нашите ядрени сили, избран от нас, докато враждебната политика и ядрена заплаха от САЩ срещу КНДР не бъдат окончателно премахнати“.
За Ким Чен Ун всичко зависи от Съединените щати - и само Съединените щати. Заплахите на преобладаващата сила на нашия президент, макар и може би задоволяващи в момента, само подкрепят тази пропаганда и й придават правдоподобност.
И всичко това идва от оценка, за която източници на CNN казват, че не се подкрепя от цялата разузнавателна общност, идваща от изтичане на информация. Това не намалява сериозността, но със сигурност ни кара да се замислим кой по дяволите си помисли, че това е добра идея.
Разкриването на класифицирани заключения е в противоречие със закона - но по-критичното е, когато тези заключения не бъдат напълно проверени, но биха могли да предизвикат и реакции от Пхенян, които само ще направят ситуацията по-нестабилна, допълва БГНЕС.
Вече сме свидетели на последиците от заплахата на Тръмп, тъй като севернокорейските военни сега "внимателно преглеждат" плановете си да ударят Гуам, територията на САЩ, в която живеят повече от 160 000 американски граждани.
Дали предупреждението на президента Тръмп във връзка с продължаващите заплахи от Пхенян представлява червена линия, която севернокорейците просто пресичат? Не е ясно дали севернокорейците действително могат да ударят Гуам с каквато и да е прецизност или смъртоносна вероятност, но подозирам, че хората на този малък остров ще се събуждат въпреки това притеснени.
Без съмнение Тръмп също така ще предизвика доста тревоги в Сеул, Токио и Пекин. Южнокорейците очевидно очакват от нас да изпълним изискванията към нас по договора за взаимна защита, но те току що избраха на власт нова администрация, която желае да намери мирно решение на кризата, всъщност чрез директни преговори. Те ще са в положение да губят от войната на полуострова повече от всеки друг, а под "загуба" се разбира потенциално милиони животи.
Нашите японски съюзници сега също са на прицел. И китайците, защото въпреки цялата си неподатливост да окажат натиск върху Пхенян, току що гласуваха едни от най-строгите санкции, които някога са били приети срещу режима на Ким Чен Ун, и биха могли да бъдат простени, ако САЩ са склонни да продължат да упражняват дипломатически натиск.
Вярно е, че Пекин не е направил достатъчно, за да промени пресмятанията на Ким Чен Ун, а изпълнението на санкциите в миналото е било частично, но в резултат на наистина значителна победа в ООН - тази, която представлява галванизирана международна общност срещу все по-изолираната Северна Корея - Тръмп всъщност вместо това рискува да изолира Съединените щати.
И накрая, президентът само прави много по-трудно екипът му за национална сигурност да продължи да работи по проблема със същите замислени, премерени и съзнателни действия, които досега са предприели. Преди само седмица държавният секретар Тилърсън изясни, че Съединените щати: 1) не търсят промяна на режима, 2) не считат Северна Корея за враг и 3) не изключват преките преговори в даден момент. Следването на този подход от страна на Тилърсън стана много по-трудно и президентът току-що ограничи собственото си пространство за вземане на решения.
Поставяйки всичко настрана за известно време, ние отдавна знаем и предполагаме, че Пхенян се стреми към способна да носи ядрена бойна глава междуконтинентална балистична ракета (МКБР). Всичко, което казаха и направиха през последните няколко години, засили тази теза. Както командващият американското тихоокеанско командване адм. Хари Харис неотдавна каза за Ким Чен Ун, "Аз приемам думите му. Трябва да си призная, че твърденията му са верни - зная, че неговите стремежи със сигурност са такива".
Така че, очевидно, ако приемем, че Ким Чен Ун е сериозен - и ние го правим - ние трябва да сме готови да защитим себе си и нашите съюзници. И ние сме. Както ясно изтъкна адмирал Харис, нашите военни сили са готови да се "още бият още тази вечер". Но трябва да признаем, че дори и да е вярно, тази нова оценка не означава, че Пхенян може ефективно да разгърне ракета с ядрено оръжие в момента, пише още Джон Кърби.
Макар че миниатюризацията на бойната глава да е много важна, тя не говори сама по себе си за способността да се монтира бойна глава върху ракета, да се насочи прецизно тази ракета или да се гарантира, че бойната глава дори може да оцелее отново при навлизането в атмосферата на Земята.
Трябва сериозно да приемем заплахата. Ким Чен Ун не е нищо, ако не е последователен в желанието си да постигне тази способност. Но все още не е нужно да копаем бункери в задните си дворове.
Все още има време за дипломация, все още има място за международен натиск - ако само президентът позволи на екипа си да продължи тази жизненоважна работа, смята Кърби.
