Съдейки от теченията на Капитолийския хълм, които едновременно оформят и отразяват възприятията на Вашингтон за света, пророците, които алармират за риска от пряк военен конфликт между САЩ и Русия заради Украйна, се оказаха грешни, пише Time в свой материал по темата. Въпреки многото руски предупреждения и многото дрънкане с ядрено оръжие, САЩ успяха да доставят усъвършенствани артилерийски системи, танкове, изтребители и ракети с голям обсег на Украйна без екзистенциално съревнование или дори значително руско отмъщение.
За ястребовия хор на Вашингтон ползите от предоставянето на все по-смъртоносно оръжие на Украйна надвишават опасностите от провокирането на пряка руска атака срещу Запада. Гласовете, които настояват САЩ да не позволяват страховете от малко вероятен Армагедон да блокират така необходимата помощ за отбраната на Украйна, особено сега, когато инерцията на бойното поле се насочи към Русия, печелят. Оттук и неотдавнашното решение на Белия дом да даде зелена светлина на използването на американски оръжия от Украйна за нанасяне на удари по руски военни цели в международно призната руска територия и коментираните обсъждания относно разполагането на американски военни инструктори и контрактори на място в Украйна. Още: Мнение: Украйна изглежда атакува в Русия и това трябва да е предупреждение за САЩ
Факторът "Путин" и възможна ядрена война
Има няколко проблема в това разсъждение. Първият е, че третира и позиционира червените линии на Русия – граници, които, ако бъдат прекрачени, ще провокират отмъщение срещу САЩ или НАТО. Всъщност къде ще бъдат очертани зависи само от руския диктатор Владимир Путин. Неговите преценки за това какво трябва да толерира Русия могат да варират според възприятията му за динамиката на бойното поле, намеренията на Запада, настроенията в Русия и вероятните реакции в останалия свят.
Вярно е, че Путин се оказа доста неохотен да удари директно Запада в отговор на неговата военна помощ за Украйна. Но това, с което Путин може да живее днес, утре може да се превърне в причина за война. Светът ще разбере къде всъщност са начертани червените му линии едва след като бъдат пресечени и САЩ трябва да отговорят на руския ответен удар. Още: Москва заговори за "пряка конфронтация" Русия-НАТО в Черно море
Вторият проблем е, че като се фокусира тясно върху това как Кремъл може да реагира на всяка отделна част от американската помощ за Украйна, този подход подценява кумулативното въздействие върху Путин и изчисленията на Кремъл. Руските експерти са се убедили, че САЩ са загубили страха си от ядрена война, страх, който смятат за централен за стабилността през по-голямата част от Студената война, когато и двете суперсили бяха разубедени да предприемат действия, които биха могли да застрашат основните интереси на другата.
Ключов въпрос, който сега се обсъжда в руския външнополитически елит, е как да се възстанови страхът на Америка от ядрена ескалация, като същевременно се избегне пряк военен сблъсък, който може да излезе извън контрол.
Някои московски хардлайнери се застъпват за използването на тактически ядрени оръжия срещу военновременни цели, за да шокират Запада до трезвеност.
По-умерени експерти подхвърлиха идеята за демонстрационен тест на ядрена бомба, надявайки се, че телевизионните изображения на характерния гъбен облак ще събудят западната общественост за опасностите от военна конфронтация. Още: Путин убеждава войниците си, че няма да се бият с НАТО (ВИДЕО)
Други призовават за удар по сателит на САЩ, участващ в предоставянето на информация за насочване към Украйна или за сваляне на американски разузнавателен дрон Global Hawk, наблюдаващ Украйна от въздушното пространство над Черно море. Всяка една от тези стъпки може да доведе до тревожна криза между Вашингтон и Москва.
В основата на тези вътрешни руски дебати е широко разпространеният консенсус, че ако Кремъл скоро не начертае твърда позиция, САЩ и техните съюзници от НАТО само ще добавят по-мощни оръжия към арсенала на Украйна, което в крайна сметка застрашава способността на Москва да открива и да реагира на удари срещу ядрените си сили. Дори само усещането за нарастваща намеса на Запада в Украйна може да провокира опасна руска реакция.
Тези опасения несъмнено изиграха роля в решението на Путин да посети Северна Корея и да възроди договора за взаимна отбрана, който беше в сила от 1962 г. до разпадането на Съветския съюз. Западът доставя оръжия на Украйна, казвайки: Ние не контролираме ситуацията тук, така че начинът, по който Украйна ги използва, не е наша работа. "Защо не можем да заемем същата позиция и да кажем, че доставяме нещо на някого, но нямаме контрол върху това, което се случва после? Нека помислят за това", каза Путин пред журналисти след пътуването до Пхенян. Още: "Морков и тояга": Сбърка ли САЩ в отношенията си с Русия?
След украински удар по кримското пристанище Севастопол, при който бяха убити най-малко петима руски плажуващи и ранени над 100 (по руски данни), руски официални лица заявиха, че подобна атака е възможна само със сателитно насочване от САЩ в помощ на Украйна. Руското МВнР извика посланика на САЩ в Москва, за да повдигне официално обвинение, че САЩ "са станали страна в конфликта", обещавайки, че "ответни мерки определено ще последват". Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обяви, че "пряката намеса на САЩ, в резултат на която са убити руски цивилни, не може да остане без последствия": СНИМКИ: Отломки на плажа в Севастопол приличат на ракети от руска ПВО
Блъф или не точно?
Дали руснаците блъфират или се приближават до момент, в който се страхуват, че последствията от липсата на твърда линия увеличават опасностите до пряка военна конфронтация? Да се твърди, че не можем да знаем и следователно трябва да продължим с разполагането на американски военни контрактори или френски инструктори в Украйна, докато действията на руснаците съвпаднат с техните войнствени думи, означава да пренебрегнем съвсем реалните проблеми, с които бихме се сблъскали при управлението на двустранна криза, пише Time.
За разлика от 1962 г., когато президентът Джон Ф. Кенеди и неговият руски колега Никита Хрушчов прочуто се сблъскаха по време на кубинската ракетна криза, нито Вашингтон, нито Москва са в добра позиция да се справят с подобна тревожна перспектива като днес. По онова време съветският посланик беше редовен гост в Овалния кабинет и можеше да води обратен диалог с Боби Кенеди извън погледа на интернет детективите и кабелната телевизия. Днес руският посланик във Вашингтон е строго наблюдаван парий. Кризисната дипломация би изисквала интензивна ангажираност между презрителния Путин и застаряващия Байдън, вече достатъчно обременен с овладяването на кризата в Ивицата Газа и провеждането на предизборна кампания, чиято динамика обезсърчава всяко търсене на компромис с Русия. Нивата на взаимно недоверие между САЩ и Русия излезе извън рамките. При тези обстоятелства грешките и погрешното схващане могат да се окажат фатални дори ако нито една от страните не желае конфронтация. Още: Препоръка: САЩ да се готви за война с Русия и Китай едновременно
Ключовите моменти в историята често стават ясни само в минал план, след като поредица от събития доведат до окончателен резултат. Разпознаването на такива повратни точки, докато събитията още се случват и ние все още имаме някаква способност да повлияем на техния ход, може да бъде адски трудно. Възможно е днес да наближаваме към точно такъв момент.
Автор: Джордж Бийби
Превод: Ганчо Каменарски
