Експертите са категорични, че в настоящия си вид, съвременните пенсионни системи ще престанат да функционират до няколко десетилетия, а човечеството или ще трябва да преосмисли концепцията за пенсионирането, или ще трябва да работи до много по-дълбока старост.
Според футуролога Рохит Талуар, изпълнителен директор на компанията "Fast Future", днешните деца може да се пенсионират на 100 години, сменяйки 40 работни места през живота си.
Преди век средната продължителност на живота е била 42 години, но днес тя е двойно по-голяма. Хората живеят по-дълго, имат нужда от повече ресурси, а учените постоянно разработват начини да удължат още повече човешкия живот и да забавят процеса на стареене.
"Всяка година ние добавяме по още 3 месеца към продължителността на живота. Много е възможно учените да открият път към дълголетието и вероятно това ще се случи през следващите 15 - 20 години. Това ще се отрази на икономиката, на заетостта, на пенсионната система... Човечеството няма да е виждало подобно неща", заявява Салим Исмаил, бивш директор по иновациите в "Yahoo".
Според съмишленици на Исмаил вече се е родил човекът, който ще живее до 150 години. Това би променило изоснови концепцията за пенсиониране, тъй като хората ще трябва да работят дори след навършване на 80 - 90 години.
Според икономисти днешните младежи и хората над 30 години ще трябва да работят до 70 - 80 г., за да се пенсионират.
Водещите европейски икономики разбират нуждата от промяна на модела и затова регистрират постоянно повишаване на пенсионната възраст. Централната банка на Германия например направи предложение през миналата година възрастта за пенсиониране да се повиши до 69 г. до 2060 г. През 2011 г. парламентът на Чехия одобри вдигането на пенсионната възраст на 73 г., която трябва да стане факт след преходен период от 55 години. Италия реши да изравни възрастта за жените и мъжете на 66 г. през 2018 г., а Великобритания планира да въведе пенсионна възраст от 67 г. между 2026 г. и 2028 г.
Именно на Острова експертите са едни от най-разтревожените. Там изчисляват, че през следващите 30 години всъщност на хората ще им се наложи да работят до 80-годишна възраст.
Според експерта по темата Рос Алтман пък новите поколения изобщо няма да възприемат традиционната за нас идея за пенсиониране и при тях тя няма да работи.
Според него бъдещето на днешните младежи се крие в идеята за "поетапно пенсиониране", която включва работа на непълен работен ден, преминаване към консултантски функции или временно спиране на работа.
Експертите са категорични, че концепцията за спестяването е ключов фактор в казуса и тъй като хората живеят по-дълго, ще трябва и да започнат да спестяват повече от по-рано. Според тях, за да се радват на комфортни старини, днешните работници трябва да спестяват поне 15% от заплатата си.
Застаряването, демографската криза и ограниченият публичен ресурс - проблеми, с които се борят всички развити държави, ще поставят на карта бъдещето на пенсионирането.
"Нужен е радикално нов модел. Обществата днес са свидетели на демографска промяна, невиждана досега. Никога преди в човешката история не е имало застаряващи общества. Тоест, има повече хора над 60 години, отколкото под 5 години", заявява Лиса Беркман, професор по публични политики, епидемиология, глобално здраве и население в Харвард.
Застаряването на населението е едно от най-големите предизвикателства пред човечеството. Според данни от 2016 г. България е сред 10-те държави в света с най-висок процент на хора над 60-годишна възраст:
"Това ще бъде бъде голям проблем. Трябва да се отчете и безспорният факт на възрастовата дискриминация - бъдещите работодатели просто няма да искат да наемат възрастни хора. Сложен казус е и въпросът с неспособните да работят до дълбока старост. Хората, страдащи от заболявания и тези с увреждания, които са около половината от застаряващото население, няма да могат да работят и ще бъдат изправени пред много големи трудности", допълна Беркман.
Според експертите е твърде вероятно бъдещите пенсионери да бъдат много по-бедни, отколкото днешните.
