Сривът в цените на петрола изправя много американски фирми за фракинг до стената. Кризата обхвана и големите производители. Нима фракингът ще залезе също толкова бързо, колкото се и наложи? Репортаж на Мириам Браун.
Тези дни в Лорейн, щата Охайо, е изключително студено. Градът на езерото Ери е скован от минусови температури и дебела снежна покривка. От 1895 г. тук се произвежда стомана, а пушещите комини на металургичните предприятия вече повече от век определят облика на 64 хилядния град. В него е и една от фабриките на компанията U.S. Steel. Енергийният бум през последните години даде тласък на производството, но сега компанията трябва да съкрати повече от 600 души. "Надяваме се, че това ще бъде само временна мярка", казва кметът на Лорейн Чейс Ритънейуър.
В Лорейн U.S. Steel произвежда основно стоманени тръби за нуждите на фракинга. Фирмите от бранша в момента намаляват инвестициите си в тази не особено сигурна област - ниските цени на петрола, които от миналото лято са спаднали наполовина, принуждават производителите да следят зорко за своята рентабилност.
От началото на 2015 година петролът се продава за под 50 долара за барел, а много фирми, добиващи петрол чрез фракинг в петролните полета на Северна Дакота, Тексас, Пенсилвания или Уайоминг, могат да работят на печалба само при цена на суровината, не по-ниска от 70-80 долара за барел. Още преди 3 месеца, когато цената падна до 80 долара за барел, фирмите от бранша биха тревога.
Днес най-лошите им очаквания се сбъдват: компанията Schlumberger, специализирана в петролните сондажи, миналата седмица обяви, че ще съкрати 9 хиляди работни места. Конкурентите ѝ Halliburton и Baker Hughes се сляха миналата есен, за да пестят разходи. Друг голям американски производител - Conoco Philips - свива с 1/5 инвестициите си в бранша, а тексаската фирма WBH Energy вече фалира. Много други местни фирми, добиващи петрол чрез фракинг, сред които и тази във Fort Worth, щата Тексас, изцяло спряха производството и инвестициите. А списъкът става все по-дълъг...
Прочистване на пазара като по учебник
Повечето компании в бранша имат дългове. Тринайсет процента от пазара на т.нар. високолихвени заеми се падат на фирмите от енергийния сектор. Казано на езика на специалистите - Junk Bonds - високи печалби срещу висок риск. Американската финансова консултантска компания Dealogic е изчислила, че през последните няколко години браншът е натрупал дългове за 435 млрд. долара. "Ако фирмите намалят производството, те няма да могат да обслужват дълговете си", казва Дебора Роджърс от Post Carbon Institute, бивша съветничка на емисионната банка "Далас". Тази ситуация ще изхвърли още фирми извън борда, допълва тя.
Това, което се случва в момента, прилича на класическо прочистване на пазара - като по учебник. Изглежда, че САЩ губят надпреварата със Саудитска Арабия, която заедно с другите страни от ОПЕК отказа да намали производството като мярка за стабилизиране на цените. САЩ бяха единствените в света, които въпреки намаленото търсене на суровината продължиха да добиват петрол в огромни количества: по данни на Международната енергийна агенция (IEA), през 2013-2014 г. световният добив на суров петрол е спаднал от 75 на 73 млн. барела дневно, докато в същото време САЩ са увеличили дневния си добив от 3 на 4 милиона барела.
Сегашният спад на цените на петрола повтаря кризата от средата на 80-те години на миналия век, когато суровината загуби цели 67 процента от стойността си. Тогава страните от ОПЕК също предпочетоха да не се намесват активно. Трябваше да изминат две десетилетия, преди цените да се върнат на предишните си нива и да се стабилизират около тях.
Разликата с 80-те години е само в новите технологии за добив на петрол, които всъщност предизвикаха сегашния бум в производството. Със същата скорост, с която се наложи фракингът, той би могъл и да се окаже излишен.
Безплатна програма за стимулиране на конюнктурата
Ниските цени на горивата в момента служат като един вид безплатен стимул за икономиката. Според Citigroup, те генерират ресурс за около един милиард долара. "Едно средностатистическо американско семейство изразходва по около 1 200 галона бензин годишно. А при цени с долар по-ниски отколкото преди 1 година това означава реализирана годишна икономия за 1 200 долара, които въпросното семейство може да похарчи за нещо друго", казва главната икономистка на Standard & Poors - Бет Ан Бовино.
Експертите обаче обръщат внимание и на друг ефект: щатите, в които се добива петрол, имат по традиция по-ниска безработица от средната за САЩ, която в момента е 5,6 на сто. Затова всяка промяна в енергийния сектор, свързана със сегашните ниски цени на петрола, ще се отразява и на заетостта по райони, предупреждава Бовино.
В Лорейн, Охайо, се надяват, че търсенето на стомана за нуждите на енергийната промишленост отново ще се засили - може би още през втората половина на тази година.
Източник: Дойче веле
