В мигрантската криза, с която Европа не успява да се справи, ясно личи една тенденция - големият брой еритрейци, които търсят убежище на Стария континент. За мнозина отговорът на въпроса защо има толкова много мигранти от разкъсвани от военни конфликти страни като Ирак, Афганистан и Судан е лесен. Защо обаче Еритрея генерира такава неочаквано голяма мигрантска вълна е по-заплетен казус.
Според статистиката еритрейските бежанци са петата най-голяма група на пристигащи от Средиземно море, изпреварвайки страни като Пакистан и Судан. Африканската страна с население от около 5 млн. души държи 1/4 от всички мобли за убежище в ЕС.
Факт е, че в Еритрея няма война. Режимът обаче е толкова репресивен, че хората панически търсят всяка една възможност, за да се спасят.
През 1991 г. Еритрея получава независимост от Етиопия след 30 години на война. В първите години на свободата хората гледат оптимистично на бъдещето си и възлагат големи надежди на своите политически лидери.
Днес обаче положението е коренно различно. Исаяс Афеверки, бившият лидер на освободителното движение, продължава да е на власт, 25 години по-късно, а подновяването на напрежението с Етиопия в началото на хилядолетието нанесе огромни социални и икономически щети на страната.
В столицата Асмара хората споделят, че правят всичко възможно, за да съберат пари и да платят да бъдат изведени от страната.
Еритрея е най-бързо опустяващата държава в света. За последното десетилетие 400 000 души са избягали, което е огромна цифра на фона на общото население от 5,1 млн. В тези 400 000 души обаче не се включва броят на онези, които са загубили живота си или са изчезнали по пътя към така желаната Европа.
По данни на ООН 5000 еритрейци напускат родината си всеки месец, но еритрейското правителство отрича цифрата да е толкова голяма.
Властта е наясно с емигрантската вълна, но заявява, че това е част от международна конспирация, целяща да отслаби страната. "Политиката на САЩ през последните 10 години е да стимулира еритрейците, особено младите, да емигрират. Така те насърчават дезертирането от еритрейската армия, което би уязвило Еритрея", заявява Йеман Гебреб, политически директор в управляващата партия и близък съветрик на Афеверки, пише Гардиън.
Военната повинност всъщност е един от ключовите фактори за недоволство. За еритрейците, които спазват закона, е много трудно да избегнат програмата за национална служба, на която те гледат като на форма на робство. Стотици войници щурмуват квартали на Асмара през няколко месеца. Те блокират местата, които обхождат, с кордон, преди да тръгнат от къща на къща да търсят хора, които не са вписани в официалните списъци.
Младите еритрейци споделят, че се чувстват в капан на тази политика. Ако бъдат хванати да дезертират, наказанията са брутални. Ако се съгласят, се обричат на живот, през който ще печелят по около 29 евро на месец.
Властта оправдава политиката си за безкрайната военна служба с официалното фактическо състояние на война с Етиопия, която според правителството окупира еритрейска територия. Етиопия, от своя страна, отрича да контролира земя, която принадлежи на Еритрея.
Така, държавата зачислява към армията всеки мъж и жена по време на последните им години в училище.
Младежите прекарват 4 месеца в бази, в които се обучават и след това полагат изпит, който да определи дали ще бъдат разпределени в активна служба или ще останат резервисти. Около 3/4 веднага биват мобилизирани като войници, но остават на практика в изчаквателна позиция десетилетия, през които получават мизерни заплати и им е забранено да напускат страната.
Наскоро правителството промени някои елементи от програмата за национална служба - знак, че властта е напълно наясно с щетите, които тази политика нанася на населението. На наборниците, зачислени през 2001 г. или по-рано, вече им е позволено да се оттеглят от активна служба предсрочно, но те остават задължени да работят за правителството. Максималната заплата след демобилизацията може да бъде 145 евро.
Международната общност отдавна знае за атмосферата на репресии и тотален контрол в Еритрея. Според данни Еритрея е страната с най-жестока цензура, изпреварвайки дори Северна Корея.
Афеверки отдавна е смазал независимата журналистика и е създал такъв репресивен медиен климат, че дори репортерите от държавните медии живеят в непрестанен страх от арести.
Според мнозина положението в Еритрея е дори по-лошо от това в Северна Корея. Само 5,6% от еритрейците притежават мобилни телефони, в сравнение с 9,7% от севернокорейците.
Еритрея е една от най-изолираните държави в света, а доклад на ООН от юни обвини режима на Афеверки в "престъпления срещу човечеството" заради провинения като мъчения, масово следене и безкрайна военна служба. ООН обвинява Еритрея, в която живеят поравно християни и мюсюлмани, и в подкрепа на терористични организации в Сомалия, свързани с Ал Кайда.
Миналата година властта наложи лимит на парите, които гражданите могат да теглят от банковите си сметки. Официалната позиция е, че така се насърчава използването на чекове и мобилни разплащателни устройства, тъй като "парите в брой са основа за нелегални активности като трафик на хора например".
На много малко места в страната обаче се приемат чекове или кредитни карти. Курсът на долара се обезцени наполовина, в което мнозина съзряха политика за ограничаване на броя на напускащите страната хора.
С новата система хората на практика нямат достъп до парите си, а бягството е скъпо начинание. По-богатите еритрейци могат да платят на свързани с властта лица между 5000 и 6000 долара, за да бъдат изведени от страната през Судан. Същият вариант през Етиопия струва между 2000 и 3000 долара.
За повечето обикновени еритрейци обаче пътуването до Европа е изключително скъпо. Натнел Хайле, който живее в Судан, разказва, че е бил принуден да се присъедини към армията, когато бил на 13 години. След като прекарат 7 години в поправката на военни автомобили, през 2008 г., той платил 400 долара на каналджии, за да го отведат в Судан, където бил отвлечен и продаден на номади в синайската пустиня. В крайна сметка Хайле платил общо 7100 долара, за да се качи на лодка за италианския остров Лампедуза. Подобни истории знае всеки в Еритрея. И всички са категорични, че ако имат парите, биха напуснали страната "още утре".
