Обичаят да жертваш собствената си дъщеря на божество или жрец е обясним и разбираем, когато става въпрос за древни времена. Но и днес в Африка съществува обичай, наречен "трокоси" - семействата дават малките си момичета, за да изкупят греховете на предците. Децата стават робини и са длъжни да изпълняват всички искания на служителите на култа, в това число и сексуални. Някои прекарват в храмовете няколко години, други остават през целия си живот.
Гана една от най-добре развиващите се държави в Западна Африка. В нея живеят 30 милиона души, три четвърти са християнин, 17% са мюсюлмани, други 5% следват местните традиционни религии и вярвания. Именно сред тях може да се намерят хора, практикуващи трокоси. Традицията се среща в Того и Бенин. Системата се основава да вярването, че боговете са готови да отмъстят на хората, водещи неправеден начин на живот, пише Лента.ру.
Думата се състои от две части - "тро" означава Бог, а "коси" - жена, кралица или роб. Обикновено понятието се интерпретира като жена на Бога, както и робиня. Според традицията семейството дава на храма млада девственица. Някои от момичетата попадат там още 6-годишни. Понякога отиват и по-големи момичета или жени, които вече имат деца. Кой ще откупва греховете решава само семейният съвет. Старейшините имат право да избират всеки, независимо от това дали е извършил някакво престъпление или грях. В случай на смърт или бягство семейството трябва да замени момичето с ново. Момичетата работят по домакинството или в личните фермери на жреците. Често са гладни и живеят в лишения и нищета. Непрекъснато се борят една с друга за вниманието и поощрението на стопанина.
Служителят на култа спи с момичетата. Смята се, че че сексът с девственица е необходими за укрепването на ритуала. Момичето не може да откаже, тъй като духовният лидер "говори от името на боговете." Момичетата са длъжни да се отдават на желанията на жреца по всяко време. Те може да бъдат принуждавани към секс и в храмовете старейшини, а понякога и от роднини на наставниците. Момичетата раждат средно по четири-пет деца.
"Ставаме в 4 часа сутринта, носим вода, метем, а до залез слънце обработваме земята. Стопанинът не ни осигурява. Винаги сме гладни.", споделя едно момичетата. По думите ѝ духовният лидер биел робините, но тя все пак те искали неговото внимание. За над 10 години от робството тя има шест деца от жреца.
С помощта на активисти някои от жените успяват да напуснат храма, но семействата им не ги приемат обратно. Страхуват се, че проклятието ще се върне. Хората се страхуват да общуват с "трокоси" или да ги доближават.
През 1998 година след международен скандал правителството на Гана приема закон забраняващ практиката. Оттогава всяко лице предаващо или приемащо човек в обикновено или ритуално робство, а така също и който съдейства за това, се смята, че извършва тежко престъпление, за което го заплашва не по-малко от 3 години затвор. Криминализацията подобрява ситуацията и през последните 20 години са спасени хиляди жени. Някои от тях дори ходят на училище или живеят извън територията на храмовете, но в обществото не ги приемат. Въпреки мерките отговорност за похищенията не е поел никой. Преследванията буксуват и дори след жалба в полицията. Едно от момичетата в училище разбира, че правата ѝ се нарушават и се обръща към полицията, но родителите ѝ просто отказват да ходят на слушанията и делото така и не стига до съда.
Някои считат, че обичаят влиза в културното наследство на народността и трябва да бъде запазен. Старейшините са на мнение, че правителството не трябва да се намесва в обичаите на народа.
Друга причина е баналният страх множеството от местното население, в това число и на полицията. Общините, където трокоси се практикува вярват силно в силата на боговете и хората се страхуват да противостоят, за да не бъдат прокълнати. Правозащитниците се опасяват, че законът замита проблема под килима - жените може просто да се изпращат в храмове в отдалечени места на страната, затова те се стараят да работят активно със самите служители на култа - обществени лидери и местните учители, тъй като за изпращането на момиче в храм трябва да се разубедят всички.
Засега най-добре работи в стратегията за размяна на жертвите. Вместо момичета жреците се убеждават да взимат крави, пари или ценности. При това животните са най-добрият вариант, тъй като позволява на старейшината да получава доход и да не е на загуба. На изведените момичета се дава основно образование и професионална подготовка, която да им помогне да издържат себе си и децата. По данни на правозащитните организации само в Гана в робство са между 4 и 6 хиляди жени и момичета. Прогресът малко по-малко достига и до далечните места на страната и дори в храмовете започват да разбират, че времето, когато момичетата изкупуват на предците си, вече е към края си.
Един от жреците споделя: "Дори не сме чували за това, че към жените трябва да се отнасяме като към равни. А сега имаме училище. Новото поколение се учи на нещо ново, четат за света и разбират какво се случва в другите места. Не мисля че те ще искат да останат."
