Животът на обикновените хора става все по-труден след преврата в Нигер. След завземането на властта от хунтата на ген. Абдурахаман Чиани в обществото все още няма очевиден консенсус дали да подкрепи превратаджиите, или да застане зад сваления президент Мохамед Базум.
Това, което е ясно, са последиците от кризата: недостиг на ток, който срина малкия бизнес и доведе до разваляне на храната; затваряне на границите, което доведе до срив на предприятията, разчитащи на стоки от други държави; влошена хуманитарна ситуация - страната има достатъчно запаси, за да издържи 2-3 месеца.
Още: Мирише на война: Намеса на полиция и армия след нов протест пред френска военна база в Нигер (ВИДЕО)
Хората остават без пари
Усман Хасан, 35-годишен нигерец, баща на две деца, се чуди кога ще свършат спестяванията му. Той казва пред репортер на The Washington Post в столицата Ниамей, че бизнесът му, свързан с транспортиране на стоки от съседен Бенин, е блокиран заради санкциите, наложени на Нигер от ECOWAS след военния преврат на 26 юли.
Снимка: Getty Images
Подобно на останалите хора в тази обедняла западноафриканска страна, през последните седмици Хасан наблюдава как цената на хранителните продукти на пазара расте, а електрозахранването рязко намалява.
"Искам всичко, което може да помогне ситуацията да се нормализира", казва Хасан пред WP. Мъжът добавя, че парите му в банката няма да стигнат за дълго и че се притеснява как ще изхранва малката си дъщеря и сина си.
Още: Лоши новини от Нигер: Заплаха от протестиращи да атакуват френска военна база (ВИДЕО)
Хуманитарната ситуация се влошава
Ясно е, че кризата е нанесла големи поражения. Недостигът на електроенергия, който последва решението на Нигерия да спре доставките си за Нигер в опит да окаже натиск върху превратаджиите, наруши работата на предприятията. Затварянето на границите осакати фирми като тази на Хасан и застраши доставката на хуманитарна помощ, включително хранителни добавки за деца.
Граждански лидери, активисти и други лица в Ниамей заявяват, че с течение на времето хуманитарната криза става все по-тежка.
Още: Нова война? Хунтата в Нигер привежда армията в максимална бойна готовност
Дори преди настоящата ситуация около 13% от населението - или 3,3 млн. души от общо над 25 млн. - попадаше в групата "продоволствена несигурност", според Международния спасителен комитет (IRC). В отговор на преврата Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) обяви санкции и цената на ориза се повиши със 17% през следващата седмица, казва IRC.
"Според някои оценки запасите в страната по време на преврата са били достатъчни за два до три месеца", заяви Паоло Чернуши, директор на Международния съвет за бежанците в Нигер. "Тъй като веригите за доставки се нуждаят от няколко седмици до няколко месеца, за да попълнят запасите си, бързо се приближаваме до момента, в който недостигът ще бъде неизбежен".
Още: СНИМКИ: В Нигер канят ЧВК "Вагнер", страната вече е аут от Африканския съюз
Как хората се справят с липсата на храна?
Докато кризата в Нигер се проточва, западноафриканските съседи на страната са подложени на изпитание.
В малкия магазин, където Абас Дауда доскоро е изкарвал прехраната си, сега той бърза да смели царевица и просо, преди прекъсването на тока да съкрати работния му ден. Дауда, който казва, че не може да си позволи да си купи генератор, е видял, че печалбата му се е свила двойно след преврата - от равностойността на 16 долара на ден до около 8 долара. Той казва, че все още има достатъчно, за да изхранва семейството си, но понякога самият той пропуска хранене.
"Надявам се, че шефовете там ще постигнат споразумение", казва мъжът, визирайки висшите ръководители на страната.
Снимка: Getty Images
Барму Сахаби - 54-годишен фермер, живеещ край Ниамей - заявява, че цената на торба ориз се е увеличила от около 23 на 28 долара през последните седмици. Добавя, че недостигът на ток, последвал прекъсването на електрозахранването на Нигер от страна на Нигерия, е затруднил зареждането на мобилните телефони и че електрическите вентилатори вече не могат да се използват за прогонване на комарите, които се размножават през дъждовния сезон.
Ще има ли военна намеса?
Сега Нигер е изправен и пред перспективата за военна намеса от страна на съседите си, които искат възстановяване на конституционния ред в страната. Групата, водена от нигерийския президент Бола Ахмед Тинубу, обяви пуча в Нигер за червена линия след превратите в Мали, Буркина Фасо и Гвинея.
Още: Новините от Нигер подсказват, че войната няма да се размине
По-рано този месец ECOWAS заяви, че блокът остава отворен за диалог с лидерите на преврата, но също така е определил неоповестена дата за намеса, ако дипломацията не успее. Преговорите между ECOWAS и военната хунта, ръководена от генерал Абдурахман Чиани, изглежда, са зациклили.
Фермерът Сахаби заявява, че заплахата от военна намеса е направила бъдещето му несигурно. "Страхуваме се", казва той.
Лауал Саябу, координатор на мрежа от правозащитни групи в Ниамей, заяви, че санкциите са били тежки и са се отразили дълбоко на живота на гражданите, но че много от тях все още "продължават да се борят, за да освободят своя президент и институциите, в които са имали доверие".
"Нигерският народ избра президента Базум и ние признаваме именно него", казва Саябу и добавя, че подкрепата за преврата е била подхранвана от пропаганда, насочена към младите хора.
Хората казват, че се притесняват да критикуват хунтата. Професори наскоро подписаха писмо, в което осъдиха своя профсъюз за това, че е подкрепил преврата, без да се консултира с членовете му. След това те бяха разпитаниот полицията и понижени в длъжност.
"Страхувам се за страната си", казва един от професорите пред WP. "Намираме се на много опасно място".