Мариам Набатанзи от Уганда е най-плодовитата жена в света. Тя има 44 деца и е само на 39 години, съобщава Мирър.
25-те от децата й са родени до 23-годишна възраст. Тя отглежда сама всичките си 44 деца. Огромната й челяд е само от един баща.
Сред поколението й има три „комплекта“ четиризнаци, четири комплекта тризнаци и шест комплекта близнаци.
За съжаление съпругът й я изоставя преди три години и сега отговорността за огромното й семейство лежи на нейните плещи.
Мариам е само на 12 години, когато се омъжва за тогава 40-годишния си съпруг. Първата й двойка близнаци се появява само година по-късно.
Животът на Мариам е помрачен от трагедията със съпруга й и тя и всички нейни деца са принудени да живеят в четири тесни помещения, построени от циментови тухли и ламаринени покриви. Те са заобиколени от кафеени полета.
След като се раждат първите й близнаци, Набатанзи отива при лекар, който й казва, че има необичайно големи яйчници. Той я уведомява, че противозачатъчните хапчета могат да й причинят здравословни проблеми, така че децата продължават да се появяват.
Големите семейства са често срещани в Африка, като жените в Уганда раждат средно по 5,6 деца, което според Световната банка е едно от най-високите нива на раждаемост на континента.
Но дори и в сред семействата в Уганда семейството на Мариам се смята за огромно.
Когато навърша 23 години, Мариам вече има 25 деца и отчаяно се връща при лекаря си, за да предотврати появата на още деца. За пореден път й е препоръчано да забременее, тъй като плодовитостта на яйчниците й е изключително висока.
Последната й бременност преди две години и половина е била с усложнения. При раждането на шестата й двойка близнаци, за съжаление, едно от тях умира по време на раждането.
Тогава съпругът й - често отсъстващ за дълги периоди - я изоставя. Името му в момента е като семейно проклятие, а Мариам го кълне всеки път, когато се сети за него.
Тя споделя: „Цялото ми време преминава в грижи за децата и работа, за да печеля пари“. И с толкова много гърла за хранене, Мариам приема да работи всичко. Работила е като фризьор и организатор на събития, събира и продава метални отпадъци, приготвя местна напитка с джин и продава билкови лекарства.
По-голямата част от нейната заплата отива за храна, медицински грижи, дрехи и училищни такси, за да е гарантирано, че потомството й ще получи най-добрия старт в живота.
На мръсна стена в една от стаите на дома й висят гордо портрети на някои от децата й в момента на завършване на училище, със златни отличия около вратовете им.
Нейното най-голямо дете, Иван Кибука, е трябвало да напусне училище, за да помогне в отглеждането на семейството.
Майката на Мариам изоставя баща й и петте й братя и сестри три дни след като тя се ражда. След като баща й се омъжва повторно, мащехата й отравя петте по-големи деца с натрошено стъкло, смесено с храната им. Всички умират. Мариам разказва, че само тя се е спасила, защото тогава е била на гости у роднина.
Тя добавя: „Тогава бях на 7 години - твърде млада, за да разбера какво в действителност означава смъртта“.
Но тази мъчителна трагедия ражда желанието й за огромно семейство, въпреки че първоначално се е надявала да има не повече от шест деца.
Осигуряването на дом за децата й е постоянно предизвикателство.
Дванадесет от децата спят на метални двуетажни легла с тънки дюшеци в малка стая със стени с мръсни петна по тях. В останалите стаи някои от децата са струпани върху общи дюшеци, а останалите спят на мръсния под. По-големите деца помагат в грижите за по-малките с домакинска работа и готвене.
„За един ден отива около 25 килограма царевично брашно“, казва Мариам“ Рибата или месото са рядкост“. График на малка дървена дъска, закована за стената, определя кой ще мие или готви. "В събота всички работим заедно", пише на него.
Самата тя преживяла трудно детство, Мириам се моли единствено децата й да са щастливи. "Започнах да поемам отговорности на възрастен много рано. Мисля, че не съм имала радост в живота си, откакто съм се родила", споделя тя.
