Най-смъртоносното корабокрушение в Средиземно море досега, отнело живота на до 900 мигранти през уикенда, тласна европейските чиновници да потърсят решение на кризата на „най-смъртоносната граница“ в света.
Тунизиец, капитан на кораба, и сириец, член на екипажа, бяха арестувани по подозрение в организирането на трафик на хора, след пристигането им в Сицилия в съответствие със стриктните закони срещу трафика, имащи за цел да намалят потока от нелегални имигранти. Чиновниците от ЕС пък съгласуваха десет-точков план, с който се надяват да се справят с проблема. Планът предвижда удвояване на мащаба на операцията „Тритон“ на Европейската агенция за граничен контрол и стартиране на систематични усилия за унищожаването на плавателните съдове на трафикантите, наред с другите предложения за предотвратяването на бъдещия трафик. Междувременно, мнозина в ЕС остават раздвоени по отношение на спасителните операции, които според тях правят работата на трафикантите по-лесна и окуражават повече мигранти да опитат да достигнат континента нелегално.
Правозащитници обаче спорят, че справянето с кризата ще изиска Европа да отправи поглед отвъд морската си граница и хората, които прекарват бежанци през нея. Обвинявайки спасителните операции и самите контрабандисти за 220-те хиляди нелегални мигранти, пристигнали в Европа миналата година, континентът игнорира корена на проблема, казват правозащитниците.
„Това е ера на безпрецедентно движение през границите“, казва Флавио ди Джакомо, говорител на Международната организация за миграцията в Италия. „Пристигащите през морето са само дребно последствие на това, което се случва“, добавя той.
Бедност, политическа нестабилност и граждански войни в Северна Африка и Близкия изток са мощен „притегателен фактор“ за миграцията, посочва ди Джакомо, въпреки имиграционните политики на ЕС. Сирийците, които имат най-голям дял сред пристигащите през Средиземно море, бягат от гражданската война, отнела живота на над 200 000 души и превърнала близо 4 млн. други в бежанци. ООН очаква още 500 000 сирийци да напуснат страната през 2015 г. Бежанците от Еритрея – втората по големина бежанска група, изтъкват принудителната военна служба и репресивното правителство като причина да напуснат страната си. Много други мигранти са хора от Субсахарска Африка, преместили се в Либия в търсене на работа, които сега искат да избягат от нестабилността и насилието там.
Франциск Ортега, професор по икономика и експерт по имиграцията в Сити Юнивърсити в Ню Йорк, казва, че докато тези конфликти продължават, Европа ще продължи да наблюдава поток на имигранти през Средиземно море. В свое изследване от 2013 година той установява, че стандартите на неравенство са основният двигател на имиграцията – по-значим от индивидуалните имиграционни политики.
„Миграционният натиск в Европа е нещо, което няма да изчезне“, казва професорът. „А истината е, че пътищата да се мигрира в Европа са доста ограничени. Тези два фактора заедно могат да направят трафика на мигранти доста доходоносен“.
Ди Джакомо и Ортега смятат, че незаконната миграция през Средиземно море няма да се промени, докато факторите, тласкащи хората да бягат от Близкия изток и Северна Африка, не бъдат заличени, което далеч не е лесна задача. Междувременно, спасително-издирвателните операции са единственото, което стои между мигрантите и смъртта.
Европейските чиновници изглежда признават този факт в своя 10-точков план за справянето с кризата и със свикването на среща на върха в четвъртък.
„Сега е времето ЕС да се справи с тези трагедии, без никакво отлагане“, каза върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини преди разкриването на плана. „Трябва да продължим работата върху причините, които се коренят в имиграцията, и най-вече с нестабилността в района, който става все по-широк, от Ирак до Либия“.
Критиците обаче казват, че усилията са недостатъчни и идват твърде късно.
Карл Коп, говорител за базираната в Берлин правозащитна група Pro Asyl, призова за откриването на спешни приемни центрове в Италия и Гърция и други незабавни действия в помощ на мигрантите.
„Предвид това колко драматична е ситуацията, планът е несериозен“, каза Коп. „Тези десет точки по никакъв начин не дават справедливост за смъртта на хиляди хора“.
Откакто спряна италианската мисия „Маре Нострум“, включваща пет кораба, 14 самолета и бюджет около 9 млрд. долара за претърсването на 27 000 кв.мили от океана за изоставени и потъващи кораби, повечето от усилията на Европа да се справят с кризата са фокусирани върху граничния контрол и мерки срещу контрабандата.
Някои чиновници спорят, че спасителните усилия в крайна сметка окуражават мигрантите да предприемат опасното пътуване.
Британският дипломат Джойс Анлий изрази такава позиция в Камарата на лордовете миналата есен. „Не подкрепяме планираните издирвателни и спасителни операции в Средиземно море“, каза тя и добави: „Вярваме, че с това неволно създаваме притегателен фактор, окуражаващ повече мигранти за пътешествие към европейските брегове и така водейки към повече трагични и излишни смъртни случаи“.
Матео Славини, лидер на дясната италианска партия „Северна лига“, определи миналото лято програмата „Маре Нострум“ като „такси за мигранти“, като заяви, че тя единствено служи в полза на „търговците на смърт“, които печелят от трафика на хора.
В понеделник германският министър на вътрешните работи Томас де Мезиер повтори част от тези опасения, но с по-малко драматичен език. „Търсенето и спасяването не е лекът за този проблем“, каза германският министър. „С това престъпниците просто ще изпращат повече кораби“.
Истина е, че трафикантите разчитат на спасителните мисии. Известно е, че някои изоставят кораба си по средата на пътя, уверени, че италианската брегова охрана или някои търговски кораб ще ги спаси. Обикновено организаторите на това пътешествие не са на борда на кораба, когато той бива заловен. Според говорителя на Международната организация за миграцията Ленърд Дойл, корабите често биват управлявани от доброволец, на когото е предлагано безплатно пътешествие в замяна на това да управлява кораба.
Според Ди Джакомо обаче, ограничаването на спасителните мисии в цел затрудняване на трафикантите, е опасно и неправилно.
„Грешно да се каже, че спасителните операции биха могли да са притегателен фактор“, казва той. Числата говорят сами за себе си, спори експертът, - броят на хората, опитващи се да преминат Средиземно море, не се е променил от миналия октомври, когато Италия прекрати програмата „Маре Нострум“ заради трудности във финансирането и местно недоволство.
Единственото, което се е променило, е броят на загиналите, който е скочил от 96 души за първите четири месеца на 2014 до доста над 1500 за същия период на тази година, според Международната организация за миграцията.
Обявеният в понеделник план включва също мерки за предотвратяването на трафика, включително операция за унищожаване на плавателните съдове на трафиканти по модела на програмата за борба с пиратството край бреговете на Сомалия „Атланта“ и разследване на криминалните мрежи в Либия, организиращи трафика.
„Трябва да поставим вината върху организаторите на престъпния трафик, които управляват, рекламират и продават този бизнес, бизнес с човешки животи“, каза британският премиер Дейвид Камерън пред The Guardian. „Ще направим всичко по силите си, за да опитаме да ги спрем“.
Този аргумент обаче бе посрещнат враждебно от правозащитниците. Изпълнителният директор на Human Rights Watch Кенет Рот разкритикува европейския отговор на поредната трагедия.
Тугба Барасан, експерт за сигурността и миграцията в Университета в Кент, пък заяви, че ограниченията в имиграцията и мерките срещу трафикантите са част от това, което се е превърнало от мигрантска криза в хуманитарно бедствие. Вместо да отблъскват имигрантите, тези закони правят трафика по-доходоносен, по-професионален и далеч по-брутален. „Лесно е да виним трафикантите за всичко – това е начин да дислоцираме вината от ЕС и страните-членки“, заявява експертът. „Не казвам, че трафикантите не са виновни за загубата на човешки животи, но бизнесът им е такъв именно заради всички мерки за сигурност и криминализация“.
И в действителност, отношението на трафикантите към техните пасажери става все по-жестоко, казва ди Джакомо. В Либия бежанците са заключвани и често подлагани на насилие от трафикантите. Мигрантите съобщават, че биват подлагани на побой или изнасилвани – техника, имаща за цел да затвърди подчинението им, според Лекари без граници. Малко са тези, които опитват да избягат, заради това, че крайбрежните градове на Либия са станали също толкова опасни за чужденците, колкото и сградите, в които са заключвани. Когато пристигнат на брега, мигрантите плащат за пътешествието и са принудени да се качат на претъпкани, разнебитени кораби. В случая с корабокрушението в неделя, те биват заключвани в трюма на кораба, което гарантира смъртта им, когато корабът потъне.
Тези, които поемат такъв риск, правят това, защото нямат друг избор. „Това са най-отчаяните хора“, казва Ди Джакомо. „Те са между ада и дълбините на морето“.
The Washington Post
