Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Блокираният Суецки канал възпламени и българския Фейсбук

26 март 2021, 10:50 часа • 6101 прочитания

Блокиралият Суецкия канал контейнеровоз продължава за пореден ден да задържа вниманието на социалните мрежи. Ето едно мнение на Любомир Лъчезаров във Фейсбук, което събра доста мнения, немалко от които с експертен тон, но и доста с чувство за хумор въпреки сериозността на ситуацията:

"Положението в Суецкия канал е доста тревожно и колкото по-дълго продължава, толкова по-зле.

В момента корабът „Евъргивън“, океански мегаконтейнеровоз от най-големите в света, първенец сред всички съдове влизали в канала, е заседнал и го е препречил.

След промяна на курса (поради силния вятър, пилотска грешка, механична повреда или злощастната комбинация от трите) корабът се завърта и заорава с булба на носа откъм десния борд в грунта и брега.

От огромния му инерционен момент, използвайки за опорна точка вече заоралия нос, корабът се завърта към левия борд и застава с кърмата към другия бряг.

Досегашните опити да се извади чрез влекачи се оказват неуспешни. Този подход е възможен само при прилив, който се случва, както знаем, два пъти на ден. През останалото време каналът е по-плитък и корабът губи още повече плаваемост.

Няма да се занимавам защо и как е станало. Мазалото вече е факт.

Има 3 аспекта най-малко на тази катастрофа.

1. Технически – как да се извади кораба и да се освободи канала.

2. Транспортен – Всеки ден през канала минават 52 кораба, които презвозват милиони тонове стоки и суровини, които са предназначени за различни пазари. Това е само част от техния път. Всяко забавяне носи след себе си поредица от забавяния в различни точки от снабдителната верига.

3. Икономически и социален – забавянето на всичко, което се превозва води след себе си поредица от събития и корелации на загуби и пропуснати ползи, неизпълнени договори.

Техническата страна на нещата не е никак проста в дадената ситуация.

Корабът е препречил канала, като в този момент носът му е по-високо, отколкото трябва да бъде, а кърмата е по-надолу. Ватерлинията се ВИЖДА над водата, което за натоварен догоре най-голям контейнеровоз със сигурност не е правилното положение.

Това навежда на мисълта, че не просто носът е заорал в брега, но и кърмата, а най-вероятно и винтовете.

При това положение огромен проблем е не само метода, по който би могъл да бъде освободен кораба, но и неправилното положение на корпуса. На една от снимките се вижда и лек крен към левия борд, което говори, че при определени условия може да се опита да се обърне. При масата на всички контейнери и високата точка на тежестта в това положение, това е крайно опасно.

Когато корпусът на кораба опре в дъното, сили на натиск и усукване от тежестта на товара започват да действат и да се опитват да го огънат. Това може да доведе до пукнатина в корпуса, което автоматично повдига въпроса за разлив на нефтени продукти. Кораб като този вози невъобразимо количество горива, смазочни масла, хидравлични и т.н.

Какво следва?

Не съм специалист по морско спасяване, но доколкото имам представа, сега най-важното е да се възстанови плаваемостта на съда. Корабът разчита на силата на Архимед, за да плава. Това значи, че колкото е по-голям обема от изместен флуид, толкова по-голяма сила, равна на теглото на изместения флуид ще го изтласква нагоре. Тежестта му се опитва да го потопи. Когато силата на Архимед е по-голяма от силата на тежестта, тогава корабът плава. Да но той се е завъртял и заорал и сега тежи с масата си на брега.

За да се възстанови плаваемостта му, добра идея е да се намали силата на тежестта. В случая това може да стане, като се изпомпа горивото и баласта от баластните танкове. Горивото тежи доста, както и баласта чиято цел е да държи кораба стабилен.

Натоварен контейноровоз има висок център на тежестта, който го прави по-нестабилен от танкер например, който натоварен се потапя и има много малко свободен борд, над водата. За да се регулира стабилността, баластни танкове се пълнят с морска вода. Компютри следят и разпределят количеството вода между танковете за да компенсират и постигат максимална стабилност във всеки момент.

Този баласт и горивото трябва да си отидат първи. Така се предотватява и голям разлив на гориво в случай, че се компрометира здравината на външната обвивка.

Ако и това не помогне следващият ход би бил да се разтоварят контейнери.

Тук обаче има един огромен проблем и той се казва „Евъргивън“.

Нормално плаващи кранове, върху баржи биха могли да разтоварят контейнери от кораба, но не говорим за обикновен кораб. Става въпрос за може би най-големия мегаконтейнеровоз натоварен догоре от Китай за Ротердам.

Контейнерите са просто толкова високо, че малко вероятно е да има изобщо толкова голям плаващ кран, а още по-малко вероятно е да се намира в тази част на света, точно сега.

Задачата по измъкване на кораба е много сложна и носи огромни рискове. Ще наблюдавам с интерес как ще се реши.

Същевременно, докато е налице предизвикателството как да се освободи заорал мегаконтейнеровоз, който е задръстил канала, стотици кораби се редят на опашка с товар договорен за доставка в определено време някъде по света. 52 кораба на ден минават през Суецкия канал и пренасят критично важни стоки, особено в сегашното положение на глобална пандемия засегнала немалко транспортния бизнес.

Говорим за милиони тонове стоки и суровини във всички отрасли на икономиката и потреблението.

Колкото по-дълго се задържи сегашната ситуация, толкова по-зле ще става. Заради ковида, света се намира в дефицит на контейнери. Стоки, които трябва да пътуват ще останат без контейнери, с които да бъдат изпратени, тъй като са заети в недовършени курсове. Това още повече ще задълбочи неизпълнението на вече затворени сделки по цялото земно кълбо.

В случай, че корабите, които не са влезли в канала се отправят по алтернативния път покрай Африка, те ще си удължат пътя със седмици, а разходите с десетки хиляди. При авансово платени фрахтове и редовни линии, това са огромни загуби.

Същевременно тези, които решат да останат на изчакване се превръщат също в губещи. За да съществува един кораб в морето всекидневните му разходи са много големи и с всеки ден изяждат договорените приходи от фрахта.

Всичко това ще породи реакция на засегнатите страни. Интересно ще бъде да видим каква.

Цените на транспортните услуги и горивата вече се покачват. А обикновено, когато това стане, всичко останало също тръгва нагоре".

Спасиана Кирилова
Спасиана Кирилова Отговорен редактор
Новините днес