България постоянно живее в дежавю. Не вярвате ли – значи просто не помните достатъчно. Например не помните 2013 година и как зърнопроизводителите тръгнаха на протест – срещу първото правителство на Бойко Борисов.
Защо? Ясно защо, както почти всеки протест в България – за пари. Тогава беше заради забавяне на евросубсидиите. Сега – заради украинското зърно.
По същество обаче и в двата случая става въпрос за едно и също – заплаха за един сектор в България, който е успял да се възползва много добре от едно от големите изкривявания в Европейския съюз, а именно – Общата селскостопанска политика (ОСП). Именно за нея се хвърлят най-много пари (около 45% от целия бюджет на ЕС) – пари, идващи от джобовете на европейските граждани, включително и нашите. И се дават като субсидии, което по същество си е жива държавна помощ и защита срещу риск да фалираш, особено когато парите са много. Но си има икономическа аксиома: Когато няма риск да фалираш, ставаш по-мързелив и по-малко предприемач - нали няма да фалираш, защо да се напрягаш прекалено?
Големият проблем на зърнопроизводителите ни
Българските зърнопроизводители обират лъвския пай от европейските земеделски субсидии. За милиарди става въпрос. И със сигурност искат така да си остане. А където има толкова пари, са обвързани много интереси – защото многото пари привличат много желаещи да ги получат. Така че в и от зърнения сектор със сигурност влизат и излизат много и много парични потоци, които купуват и влияние. Никой не иска да губи пари, които вече си е осигурил. А по въпроса с влиянието на многото пари – през 2013 година, за да не чакат зърнопроизводителите европейските си пари, което реално беше въпрос на месец-два, правителството на Борисов бръкна във фискалния резерв и направи дори специален търг на държавни ценни книжа. 10 години по-късно във властта пак е Борисов – не толкова сам, обаче, колкото му се иска.
Украинското зърно обаче е екзестенциална заплаха за евромилиардите на нашия зърнарски сектор. И не само на него – затова Полша, Унгария, Словакия и т.н. също роптаят. Сегашната ситуацията е само началото – ако Украйна влезе в ЕС без изрично отделно споразумение за селското стопанство, такива като нас и зърнопроизводителите ни ще дават пари на украинците да правят зърно. Защото тогава Украйна хем ще е най-бедната страна в ЕС като стандарт, хем с най-огромния селскостопански сектор и ще се превърне в нетен получател на европари – ПОДРОБНОСТИ: Foreign Policy: Украйна в ЕС ще е трагедия за еврофондовете за Източна Европа
За едни брадва, за други – сватба
Зърнопроизводителите ни с право са притеснени за себе си, само че дали тяхната беда е беда и за цялото общество? Или за цялата ни икономика? Защото украинското зърно е по-евтино – това е абсолютен факт. Украйна може да смаже с ниска цена заради количество и обем не само нашите зърнари, ами и всички в ЕС – затова цяла Африка я интересува избосът на зърно от Украйна и Русия да не бива блокиран от войната.
Да си припомним само как председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Костадин Костадинов усукваше пред БНТ по един много простичък въпрос – добре де, вие знаете ли къде отива украинското зърно, та протестирате? Този въпрос е много важен предвид това, което интересува обикновените българи – каква ще е цената на хляба. Не сте забравили, надявам се – хлябът от зърно се прави. Но в българския хляб украинско зърно няма – това го казва председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева: Колко ще струва хлябът: Прогноза на браншовия председател. Тогава в кой сектор украинското зърно конкурира българското? И в един ли само?
Един отговор – олиото. И българските производители на олио изобщо не са против украинското зърно, защото им е по-евтино: Кой печели от забраната за внос на украинско зърно? Същото би било и за българските граждани, ако хлябът им се прави с по-евтино и достатъчно качествено зърно (а Украйна е задължена да спазва определени евростандарти на качество за храните тоест и за зърното и това го има разписано и подписано в Споразумението за асоцииране на Украйна с ЕС) – защото това значи поевтиняване. И разваляне на еврорахата на сектора, който смуче най-много европейски фондове.
- Леко лирично отклонение, съвсем леко – нашите зърнопроизводители какво мислят за руското зърно, което наводнява пазарите предвид края на Черноморската зърнена сделка и огромните усилия на Путин да разруши де що може пристанищна инфраструктура за износ на украинско зърно?
- И още едно отклонение, не толкова леко: Българското зърно къде се реализира в по-голямо количество - на вътрешния пазар или на външния? Къде е по-изгодно за зърнопроизводителите ни да продават - ще кажат ли?
Какво искат от Българския фермерски съюз?
- Продължаване на забраната за внос на слънчоглед, пшеница, царевица и рапица от Украйна и въвеждане на забрана за внос на нерафинирано олио, пресни и замразени плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти, месо и месни продукти, живи животни, мед и пчелни продукти от Украйна, както и завишаване на контрола на произхода, качеството и безопасността на вноса на селскостопански продукти в страната.
- Изплащане към земеделските производители до 30.09.2023 г. на пълния размер на компенсациите за повишените разходи за производство в следствие на войната в Украйна и отпадане на тавана на помощта.
- Незабавно изплащане на държавната помощ за компенсиране на земеделските производители със 100% пропаднали площи.
- Осигуряване на необходимите средства за пренотифициране на съществуващи държавни помощи и за нови държавни помощи, включително за минимални помощи de minimis за производителите на грозде, картофи, малини, оранжерийна продукция и тютюн и за животновъдите и производителите на пчелен мед.
- Облекчаване на условията по интервенциите по Стратегическия план по ОСП с оглед на доказване на произведената продукция по интервенциите за обвързано с производството подпомагане.
Интересно е как на първо място са исканията по вкуса на зърнарите - може би така се е случило, няма умисъл ...
В заключение – зърнопроизводителите са терористи поради обстоятелствата. Всеки на тяхно място ще е терорист – така е в Полша, в Унгария, в Словакия... Затова обаче съществува нещото, наречено държава – за да се намесва в такива ситуации и да съблюдава какъв е обществено-икономическият интерес, който засяга най-много хора. Иначе сме на ниво който е по-силен, той е отгоре! Познаваме това ниво и като мутренско!
Автор: Ивайло Ачев
СНИМКИ: БГНЕС
