Неделя, 16 декември. Заваля сняг и така – цяла неделя. Защото е зима. Но българинът не търпи – зима, лете, сняг, студ и жега, той трябва да може да получи всичко сега и веднага, да може да направи всичко сега и веднага.
Ловим снежинките във въздуха – този лайтмотив на управлението на Бойко Борисов му излезе през носа вчера. Защото понякога не може. Понякога природата е по-силна и трябва да проявим търпение.
Не го проявяваме обаче. Дали защото 30 години не можем един Преход да направим, дали защото който и да ни управлява, предимно да ни мами, дали защото животът страна прекалено бърз – след като с телефона можеш да четеш, видиш и пазаруваш всичко за секунди, значи навсякъде трябва да е така, дали защото такава ни е психологията от векове насам, дали защото е съвкупност от всичко това – не знам. Но знам, че прогнозите за здрав снеговалеж вчера ги повтаряха цяла седмица по всички медии. Знам, че трябва малко елементарна мисъл, за да си подготвен – не само чистещите, но и пътуващите. Да си спестят едно ходене за уикенда, което е почивка, не работа. Да проявят търпение, ако все пак са тръгнали. Защото като вали и трупа, чистенето някак не става до асфалт – нали вали? След като и снегорини закъсват, значи положението е сериозно и не е само въпрос на мързел.
И все пак мрънкането има полезна страна – измежду безполезното се появява и полезно. Като долното видео с поредните минерални извори в Софийското метро. Там вече оправдания няма – да следват глоби! Между другото - вие изчистихте ли пред собствения си вход?
Главното обаче е едно - бъдете малко по-позитивни и търпеливи, иначе хабите предимно своите нерви. И понякога гледайте на живота малко по-леко - иначе що за живот е това?
Автор: Ивайло Ачев
