Мъж изби семейството си в Нови Искър вчера, а година по-рано друг, пак там, направи същото, а после се самоуби.
В такива моменти е лесно човек да се подведе по лековати обобщения от рода на, че "народът е изтрещял", "системата кара хората да правят това", или пък че в самия Нови Искър има нещо специално, поличба, зло, ужас, проклятие. Обикновено в пакета са включени и евтини феминистки реакции от рода на, че това е болестно състояние на "българският мъж", който е злодей и боклук, или пък хора с пластмасова мисъл на чиновник решават, че това е, видиш ли, защото не сме приели Истанбулската конвенция.
Но нека кажем друго, което все пак ни се струва очевидно: Тези убийства са откровено психопатски. Това е лудост в чист вид, патология, психическо заболяване, отключило се по един или друг повод. Тук обикновено има разделение между психилогия и психиатрия, като психолозите считат, че подобни зверства са все пак свързани със заобикалящата ни среда, определени травми в детството и пр., докато психиатрията смята, че се причинават от дефицити на серотонина, страхотен хормонален дисбаланс, генетичен проблем; тоест, сложната рулетка на ДНК е застинала в тежка аномалия, от която единственото спасение са хапчета. Този спор няма да се реши скоро, а и вероятно истината е точно в междината между двете. Но има друго, което е отдавна установено.
То е следното: медиите имат пряка роля в насърчаването в реализацията на всякакви психически девиации. Това важи както за убийствата, така и за самоубийства - ако някой е по-любопитен, може да прочете тук. Най-общо, това означава, че ако човек с лабилна психика се колебае дълго време дали да извърши престъпление или да посегне на живота си, попадайки в медиите на информации за друг човек, направил едното или другото, бива потикнат да направи тъкмо онова, което тъй или иначе отдавна броди в ума му. По подобна причина преди години се случиха и масовите самозапалвания - когато го направи един, окуражава онзи друг, който отдавна го обмисля. Психиатричните организации многократно са предупреждавали медиите за отключването на тази верига от девиации, в която всеки следващ предизвиква следващия.
Обаче познайте дали редактор на новинарска емисия няма да сложи подобно убийство като челна новина в информационния си блок. Особено пък знаейки, че ще го направи конкуретната телевизия. Резултатът е: потенциалният убиец от Нови Искър гледа осъществения убиец от Нови Искър и постепенно се пристъпва към и без това малкото психическо приплъзване, което е необходимо за едно лабилно съзнание. Ако за повечето хора криминалните новини са безпомощно повдигане на рамене в поредната новинарска емисия, за други са проект във въображението, който се активира, когато види това по телевизията. Давай, сега ти си наред. Значи можело. Ето, че може. Тези психологически механизми обаче нямат значение за религиозния култ към бога на рейтинга, който се храни по сходен начин с онова, с което се хранят повечето езически богове. Жертвоприношения.
Автор: Райко Байчев
