Централната избирателна комисия(ЦИК) стигна на 4 ноември вечерта до самопризнание. От комисията съобщиха, "че ще се наложи преизчисляване на избирателната активност в София на първия тур на местните избори". Говорителят на комисията Александър Андреев определи като "техническа грешка" разликата от близо 100 000 гласоподаватели в избирателните списъци на столицата на първия и на втория тур.
От своя страна ръководителят на „Информационно обслужване“ проф. Михаил Константинов рече пред БНТ: "Що се отнася до грешката от 100 000 гласоподаватели в София, първият списък е грешен" (бел. ред. - т.е. този, който е със 100 000 гласоподаватели повече). Обяснение обаче защо е така той не даде и препрати към отговорния орган. "Няма нищо общо с гласовете и изборния процес", увери Константинов и добави, че такива грешки рушат доверието на хората.
С други думи, най-вероятно грешката възниква някъде в кореспонденцията между Общинската избирателна комисия в София(ОИК) и централната такава – ЦИК. И понеже няма никакъв начин да се смотаят 100 000 избиратели под килима, остава въпросът кой къде е зяпал и дали ще се разбере какво точно е станало. Останалото, ако позволите да префразираме Шекспир ("Хамлет"), е не мълчание, а гадание.
Да, останалото е гадание… С мълчанието този път не се получи. Още в понеделник от обяд Actualno.com най-добросъвестно тръгна по дирите на тези 100 000 изгубени столични души. Като отчетохме, че за една седмица нямаше начин да пропуснем, ако София е била сполетяна от мор, бубонна чума и прочие нещастия, се запитахме какво става. Още повече, че и африканската чума затихна, а тези, които може и да са споходени от неин метафоричен вариант, още ваканцуват, вероятно далеч от столицата. Та в този почти фейлетонен ред на мисли уведомихме добросъвестно читателите си за грешката, която се мъдреше на официалната страница на ЦИК. Същото, по почти по същото време, стори и сайтът "Биволъ". Което ни наведе на извода, че нямаме халюцинации, а имаме работа вероятно с надеждата на ЦИК, че никой няма да се задълбочава много-много да чете протоколи. Ето защо отново най-добронамерено попитахме ЦИК за фрапиращата разлика. Няма да преразказваме отговора, който получихме от говорителя на комисията, тъй като още същия ден в 16.15 ч. го публикувахме. Междувременно последвахме съвета на г-н Андреев и потърсихме председателката на ОИК, която преди и дълго след публикацията ни се оказа неоткриваема. Междувременно се допитахме и до експерти по избори, защото все още не искахме да повярваме на очите си, че такава фрапираща разлика е възможна. Оказа се, че още късно през нощта и те са забелязали грешката. И че и този път, след като ЦИК я омаловажава и препраща към ОИК, май по традиция трябва да подозираме ГРАО с вездесъщите избирателни списъци, пълни с грешки на едро. Да, ама толкова на едро никога не е било.
Тук, уважаемите читатели, ще ни заподозрат с право, че зациклихме. Защото истината е, че въпреки самопризнанието на ЦИК, че ще се наложи преизчисляване, още не знаем точно какво е станало и кой е виновен. Само да споменем, че от комисията приеха сериозно аномалията часове след нашето запитване, когато вероятно са ги попитали и други медии (новината вечерта мина по БНР и по няколко телевизии).
Тук му е мястото да кажем, че всъщност ние търсехме говорител на ЦИК по съвсем друг на пръв поглед въпрос. Който обаче в крайна сметка опира до същото – до доверието във върховния орган, чиято основна работа е да организира свободен и честен вот, нали така?
Опитахме се да разберем какво се случва с наказателните постановления, които ЦИК издава за медии, публикували социологически проучвания в деня на вота. И други, направили нарушения преди това и вече сдобили се с наказателни постановления. Имаме пълното основание да питаме, защото преди март т.г., постановленията се издаваха от областните управители, които просто оставяха санкциите да загубят сила по давност. Абсолютно добронамерено очаквахме да получим уверения от ЦИК, че това няма да продължава така и който нарушава Изборния кодекс, ще получи наказание. Публикувахме, разбира се, материал, от който читателите ни могат да си направят изводите дали и колко медиите-рецидивисти ще бъдат санкционирани или ще продължат да демонстрират неуважение към българските закони и към ЦИК. Очакваме от комисията действия, наред с отговорите. Иначе органът, който трябва да гарантира, че свещеното ни право на вот не отива на вятъра, ще изглежда наистина като онова мушкато от не особено изисканата пословица.
Автор: Спасиана Кирилова
