Една реч бе достатъчна, за да избухнат медиите в бурни анализи и коментари. Което само препотвърждава колко голям и важен фактор в българската политика е Ахмед Доган.
Самата реч пък доказва за пореден път, че Доган вероятно е един от най-интелигентните и далновидни политици у нас. Все пак, той е единственият, който, когато проговори, думите му се нуждаят от съдържателно и метафорично тълкувание. Което също е показателно.
Цялата тази ситуация обаче е изключително тъжна за всички, които искрено желаят да видят България най-накрая да се измъква от блатото, в което се намира. Защото подобно нещо неминуемо минава през отслабването на ДПС и изтласкването й извън властта. С Местан това е по-вероятно. С Доган - не толкова.
Именно вътрешните социално-политически послания в речта на Доган са ни най-важни. Защото дали ДПС ще е с Турция или с Русия, би имало много по-малко значение, ако партията е извън властта.
С Местан начело ДПС започна да се клати. Той избра да завие към Турция и подбра не особено далновиден подход за запазване на твърдия електорат. Турските заигравки, за които само последен пример е преднамереният скандал с турския вариант на песента "Кой уши байрака", постигат силно ограничен ефект. Да, до известна степен провокациите успяват да постигнат моментно етническо напрежение, достатъчно мнозина от българските мюсюлмани да си кажат, че отново ДПС е единствената им алтернатива за защита и представителство. Но ДПС, освен че капсулира, и отблъсква българските турци. Малко са хората в смесените райони, които са доволни от партията и които не признават, че политическите игри на интереси нямат нищо общо с добруването на народа.
Така немалка част от електората на ДПС всъщност се разочарова от партията. И това проличава много ясно от няколко вота насам, включително на последните, в които паднаха редица традиционни за ДПС бастиони. Това е лошо за ДПС, но изключително добро за българския народ, който иска да живее спокойно, мирно, просперирайки и освободен от мафиотските зависимости по високите етажи на държавата.
Малко по малко така, както върви ДПС, има шанс влиянието му да бъде намалено. Защото с това поведение на партията, за останалите политически играчи - настоящи и бъдещи, се открива възможност да се изправят като алтернатива в смесените райони. Което би било ключова победа. Защото в момента ДПС разчита все повече и повече на скъпия за поддръжка цигански вот. В деня, в който българските мюсюлмани се почувстват сигурни, че нямат нужда от ДПС като представители и са свободни да направят своя избор спокойно и по съвест, България ще направи голяма крачка към по-доброто бъдеще, което заслужава.
Проблемът е, че Доган явно също разбира това. В речта си той обръща специално внимание на проблемите, които има партията със сигналите, които отправя, и с игрите, които играе и в които заложник е твърдият електорат. Доган прекрасно осъзнава, че Местан прави грешки. И има голяма опасност да ги поправи. Което би направило битката с чудовищното влияние на ДПС в държавата по-трудна.
Ако Доган се завръща, без значение дали активно или неформално, пътят на България към това да се превърне в нормална, развита и демократична правова държава ще стане по-трънлив. Единственото хубаво нещо в цялата история обаче е изводът, че ДПС без Доган със сигурност ще тръгне надолу. А един ден, за щастие, това неизбежно ще се случи.
Автор: Десислава Любомирова
