"Не можем да се месим във вътрешните работи на никоя страна. Не го и правим, но се опитваме да бъдем в добри и балансирани отношения". Това заяви премиерът Бойко Борисов по време на редовната годишна среща с българските посланици, явно визирайки Турция. А днес (20 юли), външният ни министър Екатерина Захариева обяви в национален ефир, че с Македония имаме обща история и ще я честваме заедно.
Коментар на редактора
Посланията на Борисов и Захариева във външен план продължават да спазват линията "с всички да сме приятели". Има обаче едно основно неудобство в този подход – когато си приятел с всички, то е за сметка на собствените ти интереси.
По отношение на Турция нещата са отдавна ясни – Ердоган ни възприема като страна в подчинено положение и е напълно прав, след като няма никаква истинска държавна реакция на казуси като този със секретаря на Главното мюфтийство Джелал Фаик. Неговите думи за преврата в Турция – как като институция мюфтийството нарича Турция "нашата държава", са много сериозен, публичен сигнал и ако България е държава, следва да реагира. Реакцията обаче ще си остане само по социалните мрежи и медиите.
А че България отдавна не е държава, ясно си пролича от думите на външния министър Екатерина Захариева относно "различията ни в историята" с Македония. И докато от Турция със сигурност можем да се страхуваме, то клякане по отношение на Македония ще е крайна обида. Фактът, че няма публично публикуван проект на Договора за добросъседство подсказва, че под маската на дипломацията е напълно възможно да отстъпим повече, отколкото е необходимо. Защото както и да го гледаме, няма как да празнуваме обща история, когато цар Самуил е определян като „македонски“ от едната страна и „български“ от другата – истината е само една и някой трябва да отстъпи. Кой ще бъде?
