Войната с коронавируса, още от самото начало на кризата, се води с проекции. Тоест, натрупването на информация за заразата се разполага във възможни графики за бъдещето и спрямо тези графики се вземат мерки, които се опитват да пречупят растежа му. И ако около 10-ти март все по-ясно ставаше, че светът ще стовари върху границите си и частния живот глобална карантина, постепенно ще бъде превзет от фигури като на генерал Мутафчийски, както и закони много близки до военното положение, то сегашната проекция за месец напред изглежда още по-сложна. Ето какво най-вероятно предстои:
Още: Под знамето, червеното: Нов шанс за Пеевски да оглави ДАНС. Или направо правителство
Още: Тръмп дойде - време е да си изпълнява обещанията
1) Краят на #Остани вкъщи
Неизбежно е в средата на май, когато и изтича извънредното положение, България, както и много други държави, да сложат край на принципа "Остани вкъщи". Германия вече обяви, че само след 10 дни ще започне да облекчава режима на изолацията и ще дава възможност за все по-голяма активност на гражданите си, което естествено означава и икономическа активност. Към този край на изолацията се спускат и много надежди за възвръщане на икономиката към предишните нива, но това е наивен оптимизъм, който си представя коронавируса като рецесия с "V" форма, тоест, спад за два-три месеца и връщане за още два-три към предишните нива. Основният проблем обаче е, че всяка държава ще регистрира спад на заразените и жертвите в различен момент. Ако нашият пик ще бъде след две-три седмици и евентуално след това ще започне обратен процес, който вече стартира в Италия, в САЩ и Великобритания разпространението на вируса тепърва ще навлиза в супер високите си нива - особено в Америка, където карантинните мерки бяха взети със сериозни закъснение. Това географско разминаване в "етажите" на болестта е и основна пречка, която предполага много по-дълго замразяване на международно ниво. Дори и във вътрешните граници карантината постепенно да отпада, то международният обмен на хора, услуги и туристически потоци ще бъде дългосрочно повреден.
2) Опасност от "внос"
Още: Стабилността като скеч: Борисов и ИТН ще са новите сценаристи на статуквото
Още: Борисов да попритвори вратата, че извън "Дондуков" лесно се изстива
Основната опасност остава - въпреки, че геометричните прогресии могат да бъдат ликвидирани с глобална карантина, възможност за "внос" на коронавирус съществува - Китай наскоро затвори втора провинция заради нова вълна от заразени. Световната здравна организация, която бе основният авторитет, изградил схемата на карантината, също предупреди, че изолацията няма как да унищожи вируса, а само да намали темпото му и да даде възможност на болниците да се преструктурират за по-големия прием от хора в критично състояние, както и да се даде време за лабораторни изследвания, които да намерят най-подходящите медикаменти за лечение. Прословутата ваксина, за която се говори непрекъснато, обаче е невероятно далеч във времето - специалистите напомнят, че от 40 години вече се търси ваксина за вируса ХИВ, но такава все още не може да бъде разработена.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Най-хубаво е ново правителство: Стари муцуни с много багаж
3) Дългосрочните позиционни войни
Ако България се справя сравнително успешно с мерките за изолация, които бяха спуснати доста рано и въпреки многото въпросителни за извънредното положение се движи добре в сравнение с други държави, то дългосрочно е една от най-слабо подготвените държави. Основните причини за това са три. Първата е невъзможността за масово тестване и перспективата то да се разгърне тук с мощта на Германия и Южна Корея. Втората е в слабото проследяване на контактните на заразените и ниската успеваемост по карантиниране на огнища - ако случаят с починалата с коронавирус жена от гара "Илиянци" и нетестваните й колеги се мултиплицира, това би означавало, че дори и при евентуален спад на заразата, тя може бързо да навакса темпове с няколко недобре обхванати струпвания на заразени. Третата е в невисокото ниво на използване на технологиите, които могат да бъдат привлечени в битка срещу заразата - изключително важен ресурс, тъй като ситуацията на епидемия предполага прекалено голям брой хора, за които е нужна алгоритмична помощ.
Изводът:
Още: Криворазбраната демокрация: По-вредна и от Путин
Още: Овален човек в триъгълника на властта: Политическата 2025-та по месеци
Окрупнено казано, всички държави в момента минават през две фази, които вече бяха описани така: Чук и Танц. Чукът е тежката глобална изолация, за която всяка държава има ресурс за около два-три месеца и то на цената на огромен икономически колапс. Част втора - Танцът, е времето на свръхдинамични фини настройки, които да намират непрекъснато правилни срезове между здравеопазване и икономика. В този смисъл "Танцът" е истинско сложното занимание; за "Чукът" се иска военна и почти тоталитарна държава, което след като проиграе веднъж ходовете си, трябва да отстъпи на гъвкав и непрекъснато актуализираш се подход. Онези, които останат в "епохата на Чука" ще изостанат много назад от останалите - а за момента изглежда, че тъкмо нямаме план за предстоящия клиничен и икономически обрат.
Автор: Райко Байчев
