Войната с коронавируса, още от самото начало на кризата, се води с проекции. Тоест, натрупването на информация за заразата се разполага във възможни графики за бъдещето и спрямо тези графики се вземат мерки, които се опитват да пречупят растежа му. И ако около 10-ти март все по-ясно ставаше, че светът ще стовари върху границите си и частния живот глобална карантина, постепенно ще бъде превзет от фигури като на генерал Мутафчийски, както и закони много близки до военното положение, то сегашната проекция за месец напред изглежда още по-сложна. Ето какво най-вероятно предстои:
1) Краят на #Остани вкъщи
Неизбежно е в средата на май, когато и изтича извънредното положение, България, както и много други държави, да сложат край на принципа "Остани вкъщи". Германия вече обяви, че само след 10 дни ще започне да облекчава режима на изолацията и ще дава възможност за все по-голяма активност на гражданите си, което естествено означава и икономическа активност. Към този край на изолацията се спускат и много надежди за възвръщане на икономиката към предишните нива, но това е наивен оптимизъм, който си представя коронавируса като рецесия с "V" форма, тоест, спад за два-три месеца и връщане за още два-три към предишните нива. Основният проблем обаче е, че всяка държава ще регистрира спад на заразените и жертвите в различен момент. Ако нашият пик ще бъде след две-три седмици и евентуално след това ще започне обратен процес, който вече стартира в Италия, в САЩ и Великобритания разпространението на вируса тепърва ще навлиза в супер високите си нива - особено в Америка, където карантинните мерки бяха взети със сериозни закъснение. Това географско разминаване в "етажите" на болестта е и основна пречка, която предполага много по-дълго замразяване на международно ниво. Дори и във вътрешните граници карантината постепенно да отпада, то международният обмен на хора, услуги и туристически потоци ще бъде дългосрочно повреден.
2) Опасност от "внос"
Основната опасност остава - въпреки, че геометричните прогресии могат да бъдат ликвидирани с глобална карантина, възможност за "внос" на коронавирус съществува - Китай наскоро затвори втора провинция заради нова вълна от заразени. Световната здравна организация, която бе основният авторитет, изградил схемата на карантината, също предупреди, че изолацията няма как да унищожи вируса, а само да намали темпото му и да даде възможност на болниците да се преструктурират за по-големия прием от хора в критично състояние, както и да се даде време за лабораторни изследвания, които да намерят най-подходящите медикаменти за лечение. Прословутата ваксина, за която се говори непрекъснато, обаче е невероятно далеч във времето - специалистите напомнят, че от 40 години вече се търси ваксина за вируса ХИВ, но такава все още не може да бъде разработена.
3) Дългосрочните позиционни войни
Ако България се справя сравнително успешно с мерките за изолация, които бяха спуснати доста рано и въпреки многото въпросителни за извънредното положение се движи добре в сравнение с други държави, то дългосрочно е една от най-слабо подготвените държави. Основните причини за това са три. Първата е невъзможността за масово тестване и перспективата то да се разгърне тук с мощта на Германия и Южна Корея. Втората е в слабото проследяване на контактните на заразените и ниската успеваемост по карантиниране на огнища - ако случаят с починалата с коронавирус жена от гара "Илиянци" и нетестваните й колеги се мултиплицира, това би означавало, че дори и при евентуален спад на заразата, тя може бързо да навакса темпове с няколко недобре обхванати струпвания на заразени. Третата е в невисокото ниво на използване на технологиите, които могат да бъдат привлечени в битка срещу заразата - изключително важен ресурс, тъй като ситуацията на епидемия предполага прекалено голям брой хора, за които е нужна алгоритмична помощ.
Изводът:
Окрупнено казано, всички държави в момента минават през две фази, които вече бяха описани така: Чук и Танц. Чукът е тежката глобална изолация, за която всяка държава има ресурс за около два-три месеца и то на цената на огромен икономически колапс. Част втора - Танцът, е времето на свръхдинамични фини настройки, които да намират непрекъснато правилни срезове между здравеопазване и икономика. В този смисъл "Танцът" е истинско сложното занимание; за "Чукът" се иска военна и почти тоталитарна държава, което след като проиграе веднъж ходовете си, трябва да отстъпи на гъвкав и непрекъснато актуализираш се подход. Онези, които останат в "епохата на Чука" ще изостанат много назад от останалите - а за момента изглежда, че тъкмо нямаме план за предстоящия клиничен и икономически обрат.
Автор: Райко Байчев
