Известно е, че Русия е империя от векове. Това, че на върха ѝ е стоял княз, цар, император, генсек, а сега президент, е без особено значение. Според наложилия се имперски статут, руското управление може да се оприличи като стръмна пирамидална управленска структура, на върха на която стои винаги само един човек – батюшка-государь с неограничена власт, комуто се кланят преобладаващата част от поданиците му.
Борбата за върха е била винаги и продължава и досега да бъде ожесточена. Онези, които не харесват тази структура или си позволяват да я критикуват, са видимо малцинство и често са поставяни в ъгъла, по-точно в Сибир (най-големия световен концлагер), или откровено ликвидирани. А голямата част от хората, отдалечени на големи разстояния и в периферията на тази огромна и методически разширявана най-вече на изток (но и не само на изток) в продължение на векове, империя, не са "на ти" с актуалната политическа обстановка. Оказва се, че те живеят днес в условията на нашия бит от преди близо 100 години, което ясно проличава от съдържанието на колетите с плячка, изпращани от руските войници в текущата война по посока от окупираните територии към родните им места. За хората зад Урал е по-удобно и по-лесно да не разсъждават, а да приемат нещата каквито са. Те нямат и особен избор, защото са свикнали, че най-голямата като площ (разстоянията от селище до селище са колкото България), но с посредствена икономика държава, трябва да се управлява от "здрава ръка". Същите хора са готови да целуват тази ръка при всякакви обстоятелства, защото те не знаят, че икономиката им е като на бедна държава, а човекът на върха разиграва ежегодни паради на ветерани, закичени с ордени на килограм, за да приспи съмнението сред своя народ, че държавата му не е чак толкова велика. Така за батюшка-государя не е трудно да налага своите схващания за управление, включително да обявява война на който си поиска, да мобилизира голям човешки военен потенциал, като го хвърля в огъня на войната без да го жали.
Украйна от своя страна е значително по-малка от Русия. Тя е населена от хора, които по нрав, по дух и разбирания, са много близки до европейските и доста различни от руските. Може би това се дължи на непосредствената им близост до страните от Европейския съюз, а може би им е заложено генетично вследствие от вековната, смазваща и користна "прегръдка" на Русия. Украинците говорят език, различен от руския и белоруския в рамките на групата от трите източнославянски езика. Украйна е известна като житницата на Европа, а в рамките на водената в момента война, стана ясно, че тя може да се смята и като част от житницата на света. Украйна е богата на природни ресурси. До преди настоящата война тази страна произвеждаше голямо количество суровини, полуфабрикати и крайни пазарни продукти, които (главно стомана, дървен материал и храни) купувахме и ние от нея. Страната е енергийно независима и притежава технологии, за които може да завидят много други държави по света. Може да се смята, че Украйна е предпочитан бъдещ партньор за ЕСи НАТО, при това с добре подготвена армия, със силна, качествено разностранна интелигенция. Нещо повече, украинците в своето мнозинство искат това членство, давайки си сметка, че съжителството в голямата империя на Евразийския съюз може само да ги задушава.
Точно тези качества на Украйна не може да преглътне руският государь. Той завижда и ревнува за това, че с известно допълнително технологично подпомагане от страна на ЕС, Украйна може да се превърне в един от основните му играчи. А евентуалното бъдещо членство на Украйна в НАТО е направо трън в очите на Русия, която смята и упорито пропагандира, че НАТО е нападателна, а не отбранителна военна организация. От войната, която протича в момента, се видя, че Русия не притежава нито модерна армия, нито техника и само "ядреното ѝ копче" е това, което от една страна я кара да се репчи, за да държи нащрек целия свят, защото е известно, че всяко оръжие в ръцете на някой небалансиран сатрап е изключително опасно, особено когато то е ядрено.
От друга страна БВП на Русия е 1,5 милиарда долара при население от 144 милиона души и площ от 17 000 000 кв. км. В сравнителен план БВП на Украйна за 2020 г. е 156 милиона долара при население от 44 милиона души и площ от 600 300 кв. км. С други думи, съотношението на средната стойност на БВП в американски долари на глава от населението (критерий, оценяващ достатъчно точно покупателната способност на населението) в сравнителен план за двете държави е съответно: 13 260 долара за Украйна срещу 10 126 долара за Русия, от което може да се направи извода, че икономиката на Украйна е с 30% по-ефективна от тази на Русия. И още едно сравнение: БВП на глава от населението в Русия се оказва равен на този в България, която с нашите 111 000 кв. км площ и население от 7 милиона души е най-бедната страна в ЕС.
В крайна сметка се видя, че войната върви с пълна сила вече 3 месеца и няма видима тендения за спиране. Мнозина се опитват да дават рецепти за изхода от тази война, включително и бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър. Неговата позиция, че Украйна трябва да отстъпи нещо на Русия, срещна силен отпор у президента Зеленски и хората от неговото обкръжение, която реакция е разбираема и напълно очаквана. Сравнението, което наскоро направи Зеленски, свързано с невъзможността да преговаряш с крокодил, който ти е захапал крака, е само за себе си много точно. Но все пак смятам, че войната трябва да свърши някога и колкото по-скоро, толкова по-добре. Същевременно не споделям тезата на Кисинджър, че Русия е част от Европа, защото действията на Русия във времето назад, както и настоящото ѝ поведение, показват точно обратното. Ще си позволя да споделя моите разсъждения за края на настоящата война.
Според мен са възможни 4 сценария:
1. Сценарий №1. Войната продължава в този ѝ вид и никой не може да каже докога. Западът дава оръжие и подпомага всячески Украйна, но...дистанционно. С други думи, на Украйна се пада тежката задача "да извади кестените от огъня". И, докато руснаците съсипват украинските предприятия, градове, села и земята на Украйна, украинците разходват голямата част от своя човешки потенциал и най-вече своите мъже в най-силните им години. Постепенно от войната остават все повече вдовици, почернени майки, неомъжени млади жени, сирачета и стари хора в безизходица. Опитвам се да не мисля за загубите на руснаците, защото те определено не мислят за себе си, както и за своето бъдеще, допускайки подобен батюшка-государь да ги управлява по този начин. При този сценарий рано или късно ще настъпи тотално изтощение и не само за пряко воюващите страни, но и за целия останал свят. Това вече се усеща в цените на основните стоки на пазара.
2. Сценарий № 2. В бойните действия се вкарва ядрено оръжие, след което се започва – кой-кого. На практика при този вариант няма значение кой пръв ще натисне неговото копче, но от стратегическа гледна точка е по-добре батюшката да бъде пръв, от което той ще натрупа допълнителен гняв срещу себе си, макар че подобна оценка ще бъде вече ненужна. Иначе ответните противоракетни системи ще сработят с разлика от десетина минути. Добре е да се знае обаче, че прихващането на летящите и в двете посоки ракети е до голяма степен вероятностен процес – една ракета ще бъде прихваната, но друга ще мине и ще отиде по предназначение. Самото ликвидиране от прихващането ще се осъществява над Земята, а не в Космоса и следователно ядреното заразяване ни е в кърпа вързано, дори да живеем в някоя отдалечена от полисите паланка. Вероятно в тази апокалиптична картина може да се включат и други авантюристи като Ким, например, който ще реши, че е дошъл и неговият ред да се включи и той с някоя негова ракета в канонадата. Нали за това народът му гладува и марширува толкова десетилетия. Крайният резултат ще бъде страшен: голямата част от градовете ще заприличат много бързо на марсианския пейзаж, който получавахме доскоро като изображения от марсохода "Опъртюнити". И ако някой от нас оцелее, скоро ще се спомине от радиацията. Може би ще останат живи и в известен смисъл здрави само хора по високите части на планините – овчари и козари, но докато те отново се съвземат и тръгнат по пътя на цивилизацията, ще е необходимо много време. И тогава е вероятно нашата Земя да се "рисетне" издълбоко, но знае ли човек по какъв начин?
3. Сценарий № 3. С бързи дипломатически ходове в играта се включат като активни посредници и гаранти за мира известен брой страни с доказан авторитет и неутралитет. Колкото и ООН да ни се струва неефективна, все пак тя е организацията, която е задължена в момента и е в състояние да излъчи подобен екип от страни, застъпници и гаранти за мира. Възможно е групата на гарантите да се оглави от Индия – страна с перспективна икономика и с доказан в миналото и настоящето неутралитет. Втората азиатска страна от посредници може да бъде например Виетнам – просперираща страна с жив спомен от подобна на сегашната авантюра. Третата азиатска страна може да бъде Сингапур с нейния изключителен просперитет и с утвърдената ѝ позиция в Азия и света. От Африка също могат да бъдат включени, например Египет и Мароко. Няколко страни от Южна Америка като Уругвай и Чили също биха могли да изпълнят с чест ролята на посредници и миротворци.
Посредниците, гаранти за мира, могат да предложат реално и изпълнимо договорирано решение за сегашната патова ситуация, различно от това на дядо Хенри. Например възможно е да се създаде буферна източноукраинска зона, включваща Крим, Донецк и Луганс, от която руските войски да се оттеглят незабавно, а в зоната да се установи международно военно присъствие под егидата на ООН без прякото участие на НАТО и страните от ЕС. За света ще е много по-изгодно да издържа подобен военен контингент и зона, отколкото настоящата война. Екипът може да определи примерно период от 10 г., в които да се даде възможност на местното население в тези буферни зони, да избере своя статут и принадлежност, икономиката в тези зони да се възстанови и продължи да се развива под контрола на международните сили, като се заяви категорично, че Украйна може единствено сама да определя своето бъдеще. Проблемът в този сценарий е отново диктаторът на източната империя. Той най-вероятно няма да се съгласи на едно подобно решение и ще протака докато може, защото за него подобен сценарий ще бъде неудовлетворителен и унизителен, но, може би си струва да се опита.
4. Сценарий № 4. Страните от НАТО и техните съмишленици влизат в Украйна с наземно и въздушно въоръжение, като прогонват руската армия на границите от преди 2014 г. Нека си припомним Унгария от 1956 г., Куба от 1961 г. и най-вече Чехословакия от 1968 г., когато ракетите и бомбите с ядрени глави бяха вече отдавна на въоръжение. В "Пражката пролет" страните от Варшавския договор начело с тогавашния СССР, включително и с наше участие, нахлуха в "братска" държава, за да умиротворяват непокорните чехи и словаци, дръзнали да заменят омразната им партокрация с демократичен социализъм. Тогава западният свят не се противопостави на "социалистическата" военна инвазия с реални военни действия, но сега е длъжен да направи това, защото настоящото своеволие на империята от изток е безпрецедентно и абсолютно неприемливо от всякаква гледна точка. Трябва да бъдем водени от мисълта, че в наше време, колкото и един диктатор да е неуправляем, той може да бъде озаптен само и единствено с непреодолима сила! Диктаторите разбират само и единствено от удар със сабя по главата! Друг начин няма. А вероятно батюшка си дава ясно сметка какво ще последва за него и за неговата територия от сценарий № 2 - и затова няма да се реши на ядрен удар.
Като заключение бих казал, че всеки от 4-те сценария е възможен, но не всеки е с реални шансове за успех и с добри последици. Впрочем, трябва да се признае, че добър вариант за изход и за двете страни от една война няма – някой е печелещ, а друг – губещ. В настоящия случай е налице безпрецедентно противопоставяне: над 40 страни с развита икономика са открито застанали на страната на Украйна и я подпомагат по всякакъв начин, няколко подкрепят батюшка-диктатора, а останалите се опитват да бъдат неутрални.Според мен сценарий № 4 е сякаш най-добрият, защото е най-рационалният, но... нека професионалните военни кажат доколко съм прав.
Автор: Никола Темелков
