Цялата държавна власт произтича от народа. Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет. Това са две от първите четири изречения на Конституцията на Република България.
Тези две изречения всъщност показват най-голямото несъвършенство на демокрацията. От една страна – всички сме на власт. От друга страна, няма как – защото не сме на едно мнение. Ако всяко мнение е основа на власт, тогава всичко се разпада – като в приказката за орела, рака и щуката. Затова и трябва едно мнение, една визия, да е водещо. И има компромис как да бъде решено кое да е то – чрез избори. Каквото подкрепят най-много хора, това е.
Точно тук се чупи демокрацията, особено в България. Поради различни причини, не целият народ иска да си упражнява правото на власт. Така само част от народа присвоява осъществяването на народния суверенитет. По-точно – една част, при това съвсем неголяма, е гарант, че отделна личност чрез политическа партия или друга организация го прави. Всъщност са няколко отделни личности и ние, останалите хора, видаме кои са, но дори на нас често ни е бедна фантазията да си представим докъде стигат тези личности!
Затова е нужно да се повтаря – често. И най-добре не просто да се повтаря, а да се показва. Както направи Христо Иванов онзи ден на "Росенец". Така че, припомнете си за какво става въпрос – или го научете сега, веднъж и завинаги, ако никога не ви е интересувало! Тогава може и да се поучите!
П.п. И не обиждайте Барни Ръбъл. Той не заслужава да бъде пришиван на лицето Данаил Кирилов. Лице ли казах – обърках се, другото имах предвид!
Автор: Ивайло Ачев
