Изненадващо или не, Великобритания гласува за излизане от Европейския съюз.
Това е толкова безпрецедентно решение, че експерти от всякакъв калибър, вече осъзнали неизбежната реалистичност на ситуацията, се втурнаха да правят предположения какво ще се случи оттук нататък.
Повечето прогнози са мрачни. Но са само прогнози. Защото такова нещо досега не е правено и никой не може да каже какви точно ще са последствията.
Каквото и да се случи обаче, е добре да уважаваме избора на Великобритания. Без значение дали ни се струва добър или лош, оправдан или безумен, логичен или нелогичен, всеки народ единствен има правото да определя съдбата си.
Великобритания ще заслужава това, което ще й се случи. Ще заслужава ако икономиката й пострада, ако мигрантите я напуснат и оголят секторите на ниискоквалифициран труд и ако се разпадне заради сепаратистки движения.
Лошото е, че този избор засяга и други. Засяга икономиката на целия Европейски съюз, засяга милиони емигранти и още толкова милиони техни семейства, засяга гражданите на Шотландия, Ирландия и Гибралтар, които са принудени да изпълняват решение, което не е тяхно и което отхвърлят.
Британците имат дълга и дълбока традиция на народопсихология, че не са част от Европа. Винаги са гледали на себе си като на нещо отделно. Това по-скоро не е оправдано поведение, но кой може да съди един народ за начина, по който се чувства. Сега не е ясно нищо - може ситуацията да не се окаже толкова драматична, колкото предполагат експертите, а може да се окаже и по-драматична. Единственото сигурно е, че на Острова предстоят промени и британците трябва да имат пълното разбиране, че каквото и да последва, те сами са го пожелали. И няма да е справедливо да обвиняват друг или да се съпротивляват. Целият свят днес се налага да приеме тяхното решение. И те ще се наложи да приемат последствията.
Автор: Десислава Любомирова