"Този закон беше започнат като опит да се угоди на една група кресливи жени, които спекулираха с децата си, манипулираха обществото, изкарвайки на пек и на дъжд тея уж болни деца, без грам майчинско чувство и грижа за тях. Просто ги използваха като инструмент за постигането на техните чисто материални цели". Това заяви пред собствената си телевизия СКАТ вицепремиерът Валери Симеонов.
Коментар на редактора
Каквото и да се каже, ще е малко. Г-н Симеонов със сигурност е много наясно какво каза и още по-наясно колко българи минимум ще го препсуват за тези думи. Аз няма да го правя - не за друго, ами мразя да кипи безсмислен труд - това е по експертизата на Фандъкова и Крусев. Огромният, гигантски проблем е, че няма да има последствия за думите на вицепремиерчето. Защото породата на Симеонов се чувства безнаказана – с право, на такива екземплярчета никога нищо не им се случва.
Интересно от камбанарията на какъв точно Валери Симеонов се изказва по темата? В това правителство той отговаря и за демографската политика. Това е още един пример що за правителство имаме. Не заради друго, а защото Валери Симеонов трябва да поговори по следните въпроси, преди да предложи или реализира каквато и да е демографска политика – как е синът му? Грижи ли се за него, ако не го прави – защо?
Всъщност и отговорите на тези въпроси не са важни – има граници, които не се преминават. Симеонов отдавна ги премина, а с думите си за децата с увреждания вече дори не вижда границата – толкова е далеч зад гърба му. Въпросът е ние какво виждаме – метлата, прашлясала и гниеща в ъгъла, виждаме ли я? Кога ще пометем? Или ако няма - поне да му спретнем един бойкот на отразяване. Все едно го няма, докато махнем "все едно" ...
