Подложени сме на геноцид – с тези думи възрастен мъж, заедно с още трима-четирима души на неговите години, се оплакаха рано сутринта, че Перущица се е превърнала в звуков синоним минимум на две-три концертни зали, пет-шест летища воглаве с вой на стадо разгонени котки, окупирали поне три от шестте летища и няколко кучета за фон.
Коментар на редактора
Че няма новини рано сутрин, няма, но такива бутафории вече са прекалени. На някого си му пречела силната музика до 22:00 часа, нищо че след това нещата стават по-тихи. На всичкото отгоре като бяха питани дали не са пробвали да говорят със собственика на ресторанта по въпроса, подложените на геноцид веднага казаха – „не”.
Много обичаме да сме жертви, ей. Идва ни дюшеш, като ни дават по телевизорЪ да роним горчиви сълзи. Ами да, в ресторанта/заведението/дискотеката хората ходят да се забавляват. Като се забавляват, не седят да се гледат един друг тихичко. И след като „протестиращите” така и не казаха дали има силна музика след 22:00, ами напротив – мълчаливо седяха, когато кметът и собственикът на ресторанта уверяваха, че нещата се контролират и след този час не се прекалява, дали не си смучем новина от пръстите?
Киселяци винаги ще има, няма да изчезнат. Един го сърби, друг го боли, такъв е животът. Но за да има някакво разумно съжителство, съществува нещо, наречено държава, което урегулира нещата и налага компромис. Лятно време да има веселба до 22:00 часа е най-нормалното нещо – независимо циганска, българска, турска, арменска, еврейска, негърска или каквато щете. Ако някой не може да го изтърпи, да си сложи по-добра дограма. Ако му е скъпичко, да уплътнява с вестници. А ако много държи на вестникарската си колекция, да вземе да иде при сватбата и да поздрави младоженците – като нищо ще го почерпят. И животът ще му се види по-хубав моменталически – защото хората сме социални животни. Имаме нужда от компания, отвреме-навреме дори. Иначе почваме да се озлобяваме. Който пее, зло не мисли – лято е, нека поне малко да излезем от рамките на собствения си егоизъм. А на телевизиите им пожелавам да пуснат в отпуск сутрешните си блокове – или поне да ги скъсят до един час, ако някой голям шеф толкова му се гледат сутрин борби с вятърни мелници за вечна справедливост навсякъде.
