Преди седмица правителството реши да предложи на президента Румен Радев да награди с орден "Св.Св. Кирил и Методий" огърлие главния редактор на в. „Труд“ Петьо Блъсков.
Орденът се връчва на български и чужди граждани за значим принос в развитието на културата, изкуството, образованието и науката. Или поне така трябва да бъде. Преди да се опитаме да открием приноса на Блъсков в изброените области, нека видим кой го предложи за отличието.
Предложението, както казахме, е идея на министъра на културата Боил Банов. И този ред на мисли е неизбежен: Какъвто министърът, такава и културата! Боил Банов, наред с редица други конфузии на духовното поле, сложи за директор на Националния литературен музей автор на чалга текстове (лицето се нарича Атанас Капралов и е един от най-плодовитите творци на "Пайнер", справка - ето този "хит"). Има я, все още без отговори, и аферата "Ало, Банов". Та точно този министър ли няма да предложи за орденоносец тъкмо Петьо Блъсков? И тъкмо правителството на Бойко Борисов ли няма да приеме предложението и да го поднесе на президента? Журналистическото житие-битие на Петьо Блъсков е толкова белязано с пропагандата, че е съизмеримо по роля само с прочутия съветски филм "Броненосецът Потьомкин". Нещо повече, Блъсков е живото дългогодишно доказателство, че пресата е пропаганда. А пропагандата в БГ се осребрява.
Нека да си припомним творческия път на номинирания, отвел го в подножието на високото отличие. И нека, понеже живеем в опака държава, да проследим медийното житие-битие Блъсково отзад напред.
Преди двайсетина дни бъдещият орденоносец навърши 70 години. Главният редактор и собственик на "Труд" беше почетен от вицепрезидента Илияна Йотова и цяла кохорта гравитиращи вляво политици, бизнесмени и културни дейци. Присъствието на вицето подсказва, че на Блъсков огърлието му е в кърпа вързано. За справка кой е бил на милото тържество – в. "Труд" от същата дата.
Блъсков и син се сдобиха с този вестник през 2015 г. и от страниците му се леят хвалебствия за правителството и огън и жупел по враговете на Бойко Борисов.
През 2012 г. Блъсков е сред учредителите на Българския медиен съюз, създаден около новата медийна империя на Ирена Кръстева и Делян Пеевски.
През 2007 г. продава Пресгрупа "Монитор" на Ирена Кръстева, майка на депутата Делян Пеевски. Сделката слага началото на медийната империя на депутата.
Освен създател, Петьо Блъсков е и главен редактор на "Монитор" до 2007 година. През 2002 г., заедно със сина си Петьо Петьов Блъсков създава в. "Виж", който през януари 2005 г. се трансформира във в. "Телеграф".
"Пресгрупа Монитор" е създадена през 1998 година. Преди това Блъсков продава първата си рожба – пресгрупа "168 часа". Тя пък е създадена от него и от други журналисти през 1990 г. и става първата в България, като издава вестниците "168 часа" и "24 часа". Пресгрупата беше известна с близостта си с тогавашната Първа частна банка, а Блъсков беше близък приятел и съдружник на директора ѝ Валентин Моллов (който впрочем почете юбилея му).
Пресгрупата често даваше трибуна на новоизлюпените български банкери и хората с партийните куфарчета, които се наричаха "честни частници". На страниците на "24 часа", "168 часа", а по-късно - "Монитор" и "Телеграф", гастролираха мутри и силоваци от ВИС и СИК. Надлежно отразявани бяха както животът им, така и погребенията им. Дебеловратите, кредитните милионери и сенчестите бизнесмени бяха героизирани и легитимирани като новия елит. Близостта на Блъсков до тези персони се отрази и върху езика на изданията му, който е по-близо до улицата, отколкото до книжовността. Може би това е една от заслугите му за огърлието?
Винаги близък до властта, явна и сенчеста, Блъсков, след фалита на ракетата-носител ПЧБ, беше един от първите, които се наортачиха с Ирена Кръстева и сина ѝ Делян Пеевски.
И понеже са неведоми пътищата господни, да припомним с ирония времето, когато пресгрупа "168 часа" се конкурираше с вестниците около "Труд". "Труд" тогава се оглавяваше от Тошо Тошев. Двамата с Блъсков се държаха като два едри катапулта, които се обстрелват взаимно с неблагоуханни... слова.
Младото интернет поколение едва ли помни тези времена. И едва ли се интересува от духовната тежест на ордена "Св.Св. Кирил и Методий". И едва ли му пука, че някой е номинирал една от причините българската преса да не е просто несвободна, а покойна. А публиката – да не бъде особено взискателна на тема информация и журналистика. И да сме на 111 място по свобода на словото в класацията на "Репортери без граници".
Група наивници от колегията съвсем вярно написаха, че Блъсков заслужава не орден, а акт за неподадена декларация в Министерството на културата. Същите наивници призоваха президента да не присъжда на Блъсков отличието.
Като припомним на чий рожден ден беше вицето преди двайсетина дни, оставаме скептични, че Румен Радев ще постъпи като мъж. По-скоро ще покаже, че политик наистина се бие като куче – с вестник.
Автор: Спасиана Кирилова
