"Ще се опитам да говоря с хора, които са преживели този ужас. Знам, че е тежък момент, на живо сме, на живо сме по Нова телевизия, само кажете ...". "Ето и ранените, които се изкарват буквално изпод самия автобус". Това бяха репликите-убийци на репортерите на Нова телевизия и bTV, с които започваха репортажите им за трагедията на АМ "Тракия".
Коментар на редактора
Скоро не ме е било толкова срам от нещо толкова, колкото от гледките на телевизионното отразяване на случилото се край Вакарел. И сбърках. Горното не са реплики-убийци. Така звучат репликите на обезумели хора. На хора, които в името на корпоративни успехи са забравили какво е да си човек.
И ако си мислите, че те са единствени, уникални, че това не е медийна политика, дълбоко се лъжете. Едва ли мислите така. Но пък техни колеги, при това журналисти с етикета "топ", защитават този подход. И си вярват - че трябва минути след голяма трагедия да се нахвърлиш с въпроси върху пострадали и очевидци, защото "обществото трябва да знае".
Съжалявам. Това не е журналистика. Това е лешоядстване. Трагедии стават по-често, отколкото би искал всеки от нас, но си има начини да бъдат отразявани, без от това да страдат пряко жертвите и потърпевшите. Начини като този да не търчиш с микрофон в спринт марка "как се чувствате". Начини като този да не фокусираш камерата върху разлялата се по асфалта кръв. Начини като този да не слагаш снимки със завити с бял чаршаф трупове. Начини като този да не се правиш на най-великата медия, след като е обявен брифинг и хора работят, за да помагат на пострадалите и да събират доказателства, за да разберат какво се е случило. И най-вече – да си наясно коя граница никога не бива да бъде преминавана!
